Цар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Цар.
Цар е монаршеска титла, използвана предимно от българските и руските монарси в периода IX - XX век. Първата и официална употреба в Европа е документирана в България като титла на Петър I, сина на Симеон Велики.
Съдържание |
[редактиране] Етимология и употреба
Традиционна теория свързва произхода на старобългарската дума царь с титлите «цѣсарь» и «кесар», които произлизат от едно от трите собствени имена на първия римския император Гай Юлий Цезар (Gaius Julisus Caesar), наричан накратко Цезар.
Пълната титла на приемника му император Октавиан Август е «Император Цезар Диви Филиус Август» (Imperator Caesar Divi Filius Augustus), т.е. "Достопочтен император, син на обожествения Цезар". Превръщането на името "Цезар" в титла отнема почти цял век – от смъртта на Гай Юлий Цезар през 44 г. пр.н.е. до 41 г., когато император Клавдий сяда на престола.
«Цезар» е най-високата титла в йерархията на средновековните владетели. Карл Велики е коронован в Аахен от папа Лъв ІІІ през 800 г. като император (на немски: Kaiser) на Свещената Римска империя. По-късно от неговото име се образува титлата «крал», разпространена в западните славянски езици.
[редактиране] България
Традиционно с титлата «цар» е наричан Симеон Велики, въпреки че той официално се е самопровъзгласил за «василевс на българи и гърци». В надгробния надпис на чъргубиля Мостич от 10 век, Симеон и неговият син Петър I са наречени царе и това е най-ранната докуметирана употреба на титлата в Европа. Оттогава всички български владетели до Османското нашествие носят тази титла. В българския език тя често се използва със значението на «крал», т.е. за монарси от по-ниско йерархическо ниво. Фердинанд I я приема през 1908 г., след обявяването на независимостта на България, вместо титлата княз, използвана от предшественика му Александър Батенберг.
[редактиране] Сърбия
Стефан Душан е първият сръбски владетел, който се нарича «цар» през 1346 г., когато завладява българските земи в Македония. Вторият и последен носител на титлата е единственият син на Стефан Душан от Елена Българска и негов приемник Стефан Урош V, който я носи до смъртта си (ок.1371).
Още няколко други сръбски владетели традиционно, но некоректно са наричани царе. Това са Лазар Хребелянович, Йован Ненад и Шчепан Мали, който се представял за руския цар Петър III.
[редактиране] Русия
Най-ранната употреба на титлата "цар" в Киевска Рус е по отношение на монголските (татарски) господари на руските княжества след монголското нашествие в Русия от 1237-40 година. Първият руски владетел, прибавил «цар» към другите си титли е Иван III (1478). Официално коронясан за цар е Иван IV Грозни на 16 януари 1547. Петър I през 1721 г. заменя титлата «цар» с равнозначната западно-европейска титла «император». Последващите руски владетели до Николай II официално се наричат «император», но и «цар» продължава да се използва като по-популярно название.
