Йотация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йота̀цията е фонетично явление, при което между две гласни с различно изговаряне се вмъква фонемата „й“. Съгласната „й“ заедно с гласната след нея образуват дифтонгоидно съчетание, което е по-силно или по-слабо в зависимост от положението му спрямо ударението, положението в думата и типа на гласната^[1].

[редактиране] Йотация в българския език

Йотацията е различима най-ясно при пренастройване на гласовия апарат от предна към задна гласни (напр. ла^йе, гно^йен) и в обратна посока (пи^йа, миле^йа).

Нормите на българския книжовен език позволяват отразяването на звука „й“ само в окончания, между гласните [иа] и [еа] - малария, ливрея. В тези съчетания йотираното „а“ ([йа]) съгласно правилата за правопис се изписва с буквата „я“. В средата на думата йотация също не е допустима в книжовния изговор, но в разговорния език тя се среща в съчетания с [иа] и често с [ио] (пи^йаца, три^йон). Правописът и правоговорът на другите йотирани форми са неприемливи от книжовна гледна точка и тяхната употреба се разглежда като диалектна.

Йотация не се появява на границата между две морфеми, дори когато възниква съчетание от две гласни (при-общавам, пре-обувам).

[редактиране] Източници

1. ↑ Тодор Бояджиев, Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков, „Граматика на съвременния български книжовен език в три тома“, том 1 Фонетика, Издателство Абагар, София, 1998, ISBN 954-584-235-0, стр.139