Фонетика

Фонетиката е наука (дял от лингвистиката), която изучава звука, звуковия строй, звуковата система на човешкия език, както и звуковите промени вдумите. Тя разглежда начина на образуване на звуковете, описва точно съответните движения на говорните органи при произнасяне на даден звук, изследва физическите (акустическите) качества на звука. Физиологията на говорните органи ни запознава подробно с устройството, взаимното разположение и службата на тези органи, без да се интересува от функциите на произвежданите звукове в процеса на езиково общуване. Фонетиката не изключва подробно изследване на звуковете от физиологическо и акустическо гледище, но обръща внимание на службата на звуковете с оглед на комуникативната функция на езика. Наред с изучаване на говорните звукове в предмета на фонетиката влизат и суперсегментните явления като ударението и различните видове интонация, проблемите за сричката, звуковите промени, законите на звуковата съчетаемост и т.н. Задача на фонетиката е да изучи както особеностите на звуковата материя, така и особеностите на нейната структура или форма на описанието на звуковата страна на езика. Това означава, че фонетиката в еднаква степен трябва да представи звуковете както от гледище на тяхното функциониране, така и от гледище на тяхното материално осъществяване. Единството на двете страни определя всъщност спецификата на даден език.

[редактиране] Видове фонетика

[редактиране] Обща фонетика

Фонетиката може да се занимава изобщо със звуковете на човешката реч или със звуковата система на определен език или диалект. Общата фонетика има за предмет изучаването на всички звукови възможности на говорния апарат и на начините на тяхното използване в системите на различните езици. Тя разглежда фонетични проблеми, които се отнасят до всички или до повечето езици. Такива проблеми са: устройство и функции на говорните органи; образуване на звуковете на речта; смислоразличителна служба на звуковете в потока на речта; зависимост между фонетичните явления и връзка между фонетични и нефонетични явления.

[редактиране] Специална фонетика

Тя се занимава със звуковата система на един или на няколко сродни езика. Специалната фонетика засяга в известна степен и въпроси на общата фонетика, но с оглед на своите цели.

[редактиране] Описателна фонетика

Тя има за задача да изучи звуковата система на даден език, диалект или на група родствени езици на даден етап от техния развой. Описателната фонетика дава точно, систематично описание на образуването на звуковете на съответния език и разглежда тяхното изменение в определени позиционни условия.

[редактиране] Историческа фонетика

Тя има за задача да изучи звуковия развой на даден език в продължение на редица епохи. Тя проследява постепенния преход на даден звук в друг, изчезването на едни звукове и появата на други, и т.н.

[редактиране] Сравнителна фонетика

Тя има за предмет сревнителното изучаване на звуковите системи на група сродни езици. Сравнителната система има двояка задача: първо, възоснова на данните на най-старите паметници на съответните езици, тя се стреми да реконструира звуковата система на техния първоизточник (праезик), на второ място - да проследи закономерните изменения на отделните звукове на праезика и постепенното оформяне на звуковите системи на отделните езици.

[редактиране] Теоретична фонетика

Тя проучва и решава принципни въпроси, които могат да бъдат по-общи или по-специални, като например: мястото на фонетичната система в структурата на езика, проблема за фонетичното членение и т.н. Теоретичната фонетика спомага за изясняване на много факти от областта на историческата и сравнителната граматика, на историята и етимологията на думите.

[редактиране] Практическа фонетика

Тя служи предимно за целите на езиковото обучение. Запознаването с учленително-слуховата характеристика на звуковете на родния език спомага за усвояване на правилно произношение е нормите на правоговора. Практическата фонетика има голямо значение и при изучаването на чужди езици, особено за овладяване на разговорната реч. Дели се на три вида: артикулационна, акустична, аудиторна.

[редактиране] Аспекти на изучаване на говорния звук

[редактиране] Артикулационeн аспект

Артикулационната (учленителна) страна на говорната комуникация засяга образуването на звука като последица от действието на говорните органи.

[редактиране] Акустичен аспект

Акустичната (слухова) страна засяга звуковото явление като физически процес - въздушни трептения (вълни) с различна честота и сила, които се възприемат от човешкото ухо.

[редактиране] Лингвистичен аспект

Смислоразличителната страна засяга значението на звука като смислоразличителен елемент, как звуковете се възприемат от индивида.

[редактиране] Фонетична транскрипция

виж още Транскрибиране

Взето от „http://bg.wikipedia.org../../../%D1%84/%D0%BE/%D0%BD/%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.html“.

Категории: Фонетика и фонология

Фонетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

[редактиране] Предмет и задачи на фонетиката