Кантата

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кантата (от италиански cantare - пея) е музикална вокална композиция с инструментален акомпанимент. В повечето случаи е с повече от едно действие.

През 16 век, когато по-голямата част от музиката била само вокална, терминът не е съществувал. Но с развитието на инструменталната музика през 17 век, кантатите започнали да съществуват под това име, така както за инструменталните творби започва да се използва терминът соната. От средата на 17 до края на 18 век, любими от италианската камерна музика били кантатите с повече от два гласа с акомпанимент от клавесин и понякога - от друг инструмент. Кантатите са първообразът на рециталните арии, в които текстът се повтаря на интервали, прекъсвани от инструментите. Примери за такива кантати са тези на Джакомо Карисими и Хенри Пърсел.