Капанци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Капанци е етнографска група българи живеещи в Североизточна България - Разградска и Търговищка област. Капанци са жителите на селата Дряновец, Осенец, Садина, Гецово, Топчии, Кривня, Каменово, Ушинци, Желязковец, Доброшката махала на гр. Разград, Опака и др. Съществуват много хипотези за произхода на името капанци и историята на капанците:

1. Според първата хипотеза капанците са потомци на аспаруховите българи, а името капанци произлиза от капище - древнобългарско светилище.

2. Втората хипотеза се основава на името на характерната женска риза наречена капанка с шевица на капки.

3. Третата хипотеза е свързана с въвеждането на християнството за официална религия в България от цар Борис I. Предполага се, че капанците са наследници на непокорните боили, които са били закапени (заточени).

4. Четвърта хипотеза свързва произхода на капанците с тракийските племена, населяващи в древността Североизточна България и по-точно с така наречените капнобати у мизите. Страбон разказва, че мизите от благочестие не употребявали одушевени същества, следователно и добитък. Те живеели мирно и се хранели с мед, мляко и сирене, затова били наричани «богопочитатели» и насмешливо «капнобати», хора, които се «хранят» с въздух [1].

5. Пета популярна хипотеза има за отправна точка годината 811-та., когато при управлението на хан Крум византийците начело с император Никифор I опустошават Плиска, но при обратния път им бива устроен капан във Върбишкия проход, където византийската армия е разгромена, а императорът - убит.

Изследовател на етнографска група капанци е проф. Иван Коев.