Борис I

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За руския цар вижте Борис Годунов.

Борис I Михаил княз на България

Роден:	9 век ?
Починал:	2 май 907 ?

Борис I Михаил (?-907) - български хан от 852г. и княз от 864г. до 889г, син на Пресиян, баща на Симеон Велики.

Съдържание

1 Покръстването
2 Българската патриаршия
3 Славянската писменост в България
4 Значение
5 Вижте също
6 Външни препратки

[редактиране] Покръстването

През 864г.-865г. - сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим.

За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско през 863г. започва война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително политическото господство на българите в среднодунавските земи.

През есента на 863г. византийците в отговор на молбите на Ростислав нахлуват отново в българските земи. Заетите на запад български войски не могли да окажат сериозен отпор на Византия. Започват мирни преговори и в последствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския император и да се покръсти заедно с народа си. Но той се покръства само в близкото си обкръжение, почти тайно като приема християнското име Михаил от своя кръстник, византийския василевс Михаил III.

Непосредствено след покръстването избухва бунт в средите на българските боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. Борис I потушава бунта и заповядва да бъдат екзекутирани водачите на бунта заедно с всичките им синове - общо петдесет и двама души. Широко разпространената версия, че са били избити цели родове, по всяка вероятност не отговаря на истината [1].

[редактиране] Българската патриаршия

Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава княз Борис I да търси сближение с папата в Рим. Българските пратеници занасят списък с въпроси до папата и са посрещнати с голяма радост. Отговорите на папа Николай I са прости и ясни. Основния въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България са изпратени двама римски епископи и свещеници. Борис спира своя избор за архиепископ на България върху епископ Формоза Портуенски.

През 867 г. български пратеници пристигат в Рим с молбата папата да ръкоположи Формоза. Папа Николай I отказва. На 13 ноември 867г. Николай I умира и новият папа Адриан II още по-решително се противопоставя на ръкополагането на Формоза за глава на Българската църква. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На Осмия вселенски събор (869-870) българският църковен въпрос е чрез компромис - учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гръкът Георги, с титла "митрополит на Дръстър" (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим.

През 886г. на всеобщ български църковен събор е решено Българската архиепископия да стане афтокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава Йосиф Изповедник, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон.

[редактиране] Славянската писменост в България

По същото време Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий и изпраща Климент Охридски като епископ в Охридската архиепископия. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.

След продължително 36-годишно управление през 889г. княз Борис се отказва доброволно от престола и оттегля в манастир. Борис е имал четирима сина: Расате-Владимир, Гаврил, Симеон и Яков. За свой наследник посочил първородния си син Владимир-Расате.

[2] Неумелата антивизантийска политика на княз Владимир-Расате, съпроводена с опит за езическа реставрация принудила княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той свалил Владимир-Расате от престола, ослепил го и го хвърлил в затвора. Непосредствено след това свикал народен събор, на който оповестил възкачването на третия си син Симеон на престола и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.

[редактиране] Значение

Борис I има голям принос във въвеждането и разпространяването на българската писменост, като приема учениците на Кирил и Методий през 886г.
Канонизиран е от Българската църква и възвеличен в много произведения на старобългарската литература.