Карабунар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карабунар е село в Южна България. То се намира в община Септември, Област Пазарджик.
| Карабунар | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Пазарджик |
| Община: | Септември |
| Население: | 1 516 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 259 м |
| Пощ. код: | 4484 |
| Тел. код: | 03569 |
| Геогр. положение: | 42° 16' сев. ш. 24° 10' изт. д. |
| МПС код: | РА |
| Кмет или наместник | |
Петър Джалев
 |
|
Съдържание |
[редактиране] География
Село Карабунар се намира в източната част на Ихтиманска Средна гора, между реките Тополница и Марица. На северозапад от селото са разположени склоновете на Бошулско-Величковските височини, а на югозапад се издигат разлатите конусовидни баири на Алачица, Сунгурлийца и двете Мирчовици, всички със средна височина от около 350 м. По средата между едните и другите височини селото е построено от двете страти на Геренска река (Дерето).
Преобладаващата част от почвата под селото се състои от глинесто-песъчливи наслаги, а склоновете на оградните височини са изградени от делувиални наноси особено подходящи за отглеждане на лозя.
[редактиране] История
Карабунар е сравнително младо село — възникнало е през турско време. Обаче в неговото землище се намират следи от изчезнали селища. Селище от трако-римската епоха е било разположено южно от Карабунар по протежение на Траяновия друм. Друго такова селище е било разположено в местността Юрта. Смята се, че там е имало старо българско село от преди идването на турците.
Според преданията българското население по тези места е дошло преди около 300-400 г. от Самоковско, главно от село Алино.
[редактиране] Религии
Населението на Карабунар е източно православно. Само част от местните роми, общо около 300 души, са протестанти, в състава на Петдесятната църква.
[редактиране] Обществени институции
Селото разполага с килийно училище от 1853 година. През 1872 година е построена първата училищна сграда, в която са се помещавали първокласното училище и т. нар. Районна прогимназия, в която са се обучавали учениците от селата Карабунар, Бошуля и Памидово. През 1920 година започва строителството на настоящата училищна сграда. През учебната 1925/1926 година в едното крило на новото училище се обучават 6 паралелки от първоначалното училище, а другите 2 паралелки от районната прогимназия се обучават в "едно старо 50-60 годишно паянтово здание конструирано от техническата власт негодно и грозящо за срутване" според протоколната книга на училищното настоятелство от 1924 година. По-късно се дострояват помещения и се преместват учениците от прогимназията в новото училище.
Понастоящем персоналът на училището се състои от 19 човека, 14 от които педагогически персонал и 5 непедагогически. Училищната материална база е стара, но се поддържа в много добро състояние. През последните години са извършени множество ремонти - подменена е изцяло дограмата на прозорци и входни врати; отлети са плочи на коридор и няколко класни стаи; направен е основен ремонт на покрива на училището. По програма на МОН са получени компютри и е обзаведен модерен компютърен кабинет.
През 1926 година е основано читалище "Възраждане". Към него има създадени мъжки, женски и детски певчески и танцови състави, които са носители на множество награди от фолклорни фестивали в страната и чужбина.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църквата в Карабунар „Свети Йоан Предтеча“ е построена през 1818 година. Тя е единственият архитектурен паметник на културата с национално значение на територията на община Септември. По време на турското робство Карабунар е било едно от най-будните села в района, за което говорят ранно построената църква и килиино училище към църквата.
[редактиране] Редовни събития
Най-важният празник за карабунарци е "Трифон Зарезан" честван на 14 февруари ежегодно и най-тържествено. Традиция стана на този ден да се провежда конкурс за най-добро вино в различни категории.
На 09.02.2007 г.в Карабунар се проведе традиционния дегустационен конкурс за излъчване на"Цар на лозето и виното 2007" В надпреварата участваха 51 вина разделени в 4 категории - бели вина, памидови, смесени и сортови. Дегустационната комисия в състав Васко Стоянов - технолог на избата в с.Старосел , Павлина Джиева и Георги Писков , определи победителите в отделните категории както следва:
Най-добро сортово вино и съответно "Цар на лозето и виното 2007" получи Мерлото на Иван Бойриков.
Най-добро смесено вино - купажа на Славчо Попчев.
Най-добро памидово вино на Георги Писков.
Най-добро бяло вино на Николина Занкова.
[редактиране] Кухня
Традиционно за карабунарци е ястието "Тепсикебап", приготвяно през зимата, след като се заколи домашното прасе. Специалитетът се приготвя от прясно опечени свински мръвки и черен дроб, кисело зеле и малко ориз. Подправките са семена от копър, червен пипер и сол на вкус. Консумира се обилно полято с хубаво червено карабунарско вино. Друго традиционно за Карабунар ястие е печено агне в зидана селска фурна. Приготвя се за Великден и/или за Гергьовден. Подготовката започва още от предния ден. Пълни се със запържен ориз с лук, дреболии от агнето и подправки. Около него се подрежда кисело зеле. Покрива се с булото на агнето или с цели зелеви листа и се пече в добре опалената фурна цяла нощ. Може да се замести и с пуйка, която всъщност е най-таченото животно в селото. Друг характерен начин за готвене на пуйка (или по карабунарски - мисирка) е т.нар. вариво. Приготвя се около Коледа когато пуйките станат достатъчно едри. В голяма тенджера се нарязва кисело зеле, праз, добавя се червен пипер, сол и задължителните семена от копър. Изчистената пуйка се поставя в средата и всичко се вари на умерен огън няколко часа. Може да се сложи и малко кървавица за аромат.
[редактиране] Галерия
 Зимен поглед от селото |
 Поглед от Могилата |
 Микроязовирът на селото |
 Биволската скала |
 Църква „Св. Йоан Предтеча“ |
 Надписът над входа на църквата |
 Училището, поглед от централния вход |
 Двора на училището |
 Зарязване на лозята в Карабунар 2006 г. |
 Зарязване на лозята в Карабунар 2006 г. |
 Дегустационната комисия 09.02.2007 г. |
 Публиката наблюдава внимателно журито |
 Иван Боириков-Цар на лозето и виното 2007 |
 Славчо Попчев І во място в категория купажни вина 2007 |
 Георги Писков І во място в категория памидови вина 2007 |
 Николина Занкова І во място в категория бели вина 2007 |
