Карлос Сеиксас

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карлос Сеиксас португалски композитор
Роден:	11 юни 1704 Коимбра, Португалия
Починал:	25 август 1742 Лисабон, Португалия

Карлос Сеиксас (на португалски: José António Carlos de Seixas) португалски бароков композитор, син на Франсиско Ваз органист в катедралата на Коимбра и на Марцелина Нунес. През 1781 г., след смъртта на баща си го замества. От 1720 г. живее в Лисабон и дава уроци по клавесин. Номиниран е за органист, място което му позволява да свири в Кралската Капела. Преподава и музика у най-знатните семейства.

Въпреки, че е имал контакти с неаполитански музиканти, Сеиксас не възприема доминиращия за епохата италиански стил в музиката. Дори неаполитанският композитор Доменико Скарлати, който през 1721 г. пристига в Лисабон като първи маестро на Кралската Капела и учител на инфантата Мария Барбара де Браганца, признава Сеиксас за най-добрия музикален педагог, когото познава.

Сеиксас се жени през 1732 и има двама сина и две дъщери.

Повечето от произведенията му са унищожени по време разрушителното за Лисабон земетресение през 1755. Съхранени са само три пиеси за оркестър, стотина клавирни сонати, и вокални литургични произведения (много по-консервативни в сравнение с неговата инструментална музика.