Кирил Попов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Кирил Попов български математик |
|
| Роден: | 3 май 1880 Шумен, България |
|---|---|
| Починал: | 1 май 1966 София, България |
Академик Кирил Атанасов Попов е един от най-видните български математици.
Роден е на 3 май 1880 г. в Шумен. Бащата на Кирил Попов, Атанас, е търговец от Шумен, живял дълги години в Цариград, участвал в българските национални борби. Анаста, майката на Кирил, притежавала изключителни артистични заложби. Тя била духовната опора за шестчленното си семейство. Атанас и Анаста Попови имали четири деца: Кирил, Методи, Екатерина и Коста. Кирил Попов получава начално и основно образование във Варна. През 1897 г. завършва класическия отдел на варненската гимназия и става учител в основно училище. На другата година се записва във Висшето училище в София, във Физико-математическия факултет, специалност математика и физика. Печели стипендия, което заедно с припечелени пари от преводи от френски, му позволява да се издържа по време на следването си. През 1902 г. завършва висшето си образование. Една година учителствува в Свищов, през което време, се запознава с трудовете на Е. Мах и Анри Поанкаре. През 1904 г. е избран за асистент към катедрата по астрономия на Физико-математическия факултет, оглавявана от проф. Марин Бъчваров. Двете години като асистент му помагат да задълбочи познанията си по теоретична физика, небесна механика, теория на вероятностите и геометрия.
През 1906 г. Кирил Попов е в Мюнхен, където посещава лекции при професорите Зелингер, Корн и Рьонтген, след което заминава за Хайделберг. В Хайделберг той се среща с редица изтъкнати астрономи и се запознава с новите идеи - проблема за трите тела и теорията на пертурбациите(възмущенията) на Анри Поанкаре. През 1907 г. е на специализация в обсерваторията в Ница. Професор Басо му помага да започне докторска теза в Сорбоната, без да е положил предварителен изпит. Кирил Попов посещава лекциите по небесна механика на Анри Поанкаре, като моли световноизвестния учен да му посочи тема за докторска теза. Попов открива пропуск във формулите на Поанкаре, докато изчислява предизвиканите от Юпитер пертурбации върху движението на Хекуба. Преди края на специализацията си посещава обсерваториите в Гринуич и Страсбург. Прекарва един месец в Лондон, където се запознава с бъдещата си съпруга Кете Ото. Завръща се на асистентското си място в България през 1909 г. Две години работи по тезата си и поправя недостатъка в теорията на Поанкаре. През 1912 тя е одобрена от ръководството на Сорбоната и защитена още същото лято от Кирил Попов(Защитата е при проф. Пол Апел, поради нелепата кончина на Поанкаре, вследствие на несполучлива хирургическа намеса). Бързата защита е продиктувана от получената мобилизационна заповед от България(Започва Балканската война). Това е и нечуван прецедент в исторята на Сорбоната, за толкова кратък срок да се свикат всички академици и да се изслуша младия български учен.
През 1914 г. Кирил Попов е избран за доцент по диференциално и интегрално смятане при Софийския унивеситет. Интересите на младия доцент по външна балистика се появяват през време на Първата световна война, когато публикува и първия си труд в тази област. През 1920 г. заминава за Берлин, където се запознава с Р. фон Мизес, който публикува новите му трудове по балистика. От 1925 г. чете лекции по външна балистика в Сорбоната, Берлин и в други немски и френски университети. Кирил Попов отделя огромно част от творчеството си на проблеми от термодинамиката и необратимите термодинамични процеси. Лауреат е на наградата на Парижката академия на науките, както и на някои от най-високите ни държавни отличия. От 1947 г. е член на Българската академия на науките. След над 150 научни публикации, в това число превъзходни учебници и монографии, участия в десетки международни научни конференции, множество награди и отличия, акад. Кирил Попов умира на 1 май 1966 г.
