Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Ковектор — Уикипедия

Ковектор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Преди да дадем дефиницията за ковектор е нужно да изведем няколко важни правила относно връзката между координатни системи и трансформацията на координати при смяна на векторната база.

Съдържание

[редактиране] Координатни системи и трансформация на вектори

От информацията за вектори знаем че векторът е физически обект, представян чрез три координати в тримерното Евклидово пространство.

А(а1, а2, а3), при зададена база (е1,е2,е3).
\vec A=a1. \vec e1+ a2. \vec e2 + a3. \vec e3
Можем да запишем горното равенство за по-просто:
A = a1e1 + a2e2 + a3e3
(е1,е2,е3) ще наричаме базови вектори, база или базови координатни вектори. В случая не става дума за единични вектори, понеже големината на тези вектори може да е различна от единица.
Ако променим базата от вектори (е1,е2,е3) и ползваме нова база вектори (е1',е2',е3') , то координатите на вектора ще се променят съответно в А' (а1', а2', а3').


Нека да разгледаме по-подробно какво става при смяна на базата.

Нека да е зададена тримерна координатна система K с линейно независими вектори (e1,e2,e3) търсим ново представяне спрямо различна координатна система K' представена с линейно независими вектори (\bar e_1, \bar e_2, \bar e_3). Линейната независимост между е1, е2 и е3 означава че нито един от векторите е1, е2 или е3 не може да бъде представен като линейна зависимост на другите два вектора.


Вектор А се представя в системата К чрез следните равенства:

A(a1,a2,a3) - Тук нарочно променяме мястото на индекса да бъде отгоре - за да можем по-лесно да различаваме координатите от единичните вектори.
A  = a^1 e_1 + a^2 e_2 + a^3 e_3 = \sum_{i=1}^3 a^i e_i
В системата К'
\bar A  = \bar a^1 \bar e_1 + \bar a^2 \bar e_2 + \bar a^3 \bar e_3 = \sum_{i=1}^3 \bar a^i \bar e_i

Такова представяне може да бъде направено за произволен вектор, включително и за координатните вектори:

\bar e_1=S_1^1 e_1 + S_1^2 e_2 + S_1^3 e_3
\bar e_2=S_2^1 e_1 + S_2^2 e_2 + S_2^3 e_3
\bar e_3=S_3^1 e_1 + S_3^2 e_2 + S_3^3 e_3


Тези формули ни дават правилото за трансформация на координатите от система К към система К'. Скаларната матрица S_i^j определя как да се преизчислят всички величини в новата координатна система К', включителн базовите координатни вектори. Затова тази матрица се нарича транзиционна или трансформационна матрица.


По обратния начин можем да намерим взаимовръзката от К' към К:

e_1=T_1^1 \bar e_1 + T_1^2 \bar e_2 + T_1^3 \bar e_3
e_2=T_2^1 \bar e_1 + T_2^2 \bar e_2 + T_2^3 \bar e_3
e_3=T_3^1 \bar e_1 + T_3^2 \bar e_2 + T_3^3 \bar e_3

Матрицата T_i^j ни дава обратната трансформация от К' към К. Тя е зависима от S и се нарича обратна трансформационна матрица.

Горните две формули могат да бъдат записани по-накратко съгласно означенията, въведени от Айнщайн:


\bar e_i =  S_i^1 e_1 + S_i^2 e_2 + S_i^3 e_3 = \sum_{j=1}^3 S_i^j e_j


e_i =  T_i^1 \bar e_1 + T_i^2 \bar e_2 + T_i^3 \bar e_3 =\sum_{j=1}^j T_i^j \bar e_j

(2.1)

\bar e_i = \sum_{j=1}^3    S_i^j e_j
e_i =      \sum_{j=1}^3       T_i^j \bar e_j



Сега да разгледаме представянето на произволен вектор А(а1, а2, а3) \vec A= a1 e_1 + a2 e_2 + a3 e_3  = \sum_{i=1}^3 ai e_i


e_i = T_i^1 \bar e_1 + T_i^2 \bar e_2 + T_i^3 \bar e_3

\vec A = \sum_{i=1}^3 ai e_i= \sum_{i=1}^3 ai   ( T_i^1 \bar e_1 + T_i^2 \bar e_2 + T_i^3 \bar e_3) \bar e_j = \sum_{i=1}^3 ai \sum_{j=1}^3 T_i^j \bar e_j

= \sum_{i=1}^3 \sum_{j=1}^3 ai T_i^j \bar e_j = \sum_{j=1}^3 \sum_{i=1}^3 T_i^j ai \bar e_j = \sum_{j=1}^3 (\sum_{i=1}^3 T_i^j ai) \bar e_j

Полагаме: \bar aj = \sum_{i=1}^3 T_i^j ai \bar e_j

И така получаваме формулата за вектор А, изразен спрямо две различни бази:

A= \sum_{i=1}^3 ai e_i = \sum_{j=1}^3 \bar aj \bar e_j

Ще спазваме условностите, приети за удобство при запис. Индексът на координатите го качваме горе и по този начин правим ясно разграничение между базовите вектори и координатите:

A= \sum_{i=1}^3 a^i e_i = \sum_{j=1}^3 \bar a^j \bar e_j

Вижда се че величината А не зависи от избора на базовите вектори. Промяната на базовите вектори променя координатите, но не променя посоката и дължината на А.

В сила са следните трансформационни правила:

(2.2)

\bar a^j = \sum_{i=1}^3 T_i^j a^i \bar e_j
a^i = \sum_{j=1}^3 S_j^i a^j \bar e_j 

-второто равенство е следствие от първото и представлява обратна трансформация от К' в К.

[редактиране] Матрично представяне

\begin{Vmatrix}\bar a^1 \\ \bar a^2\\ \bar a^3 \end{Vmatrix} =\begin{Vmatrix} T_1^1 & T_1^2& T_1^3 \\ T_2^1& T_2^2 &T_2^3 \\ T_3^1 &T_3^2 & T_3^3 &\end{Vmatrix} \begin{Vmatrix} a^1 \\ a^2 \\ a^3 \end{Vmatrix}


\begin{Vmatrix} a^1 \\ a^2 \\ a^3 \end{Vmatrix} =\begin{Vmatrix} S_1^1 & S_1^2& S_1^3 \\ S_2^1& S_2^2 &S_2^3 \\ S_3^1 &S_3^2 & S_3^3 &\end{Vmatrix} \begin{Vmatrix}\bar a^1 \\ \bar a^2\\ \bar a^3 \end{Vmatrix}

Ако ползваме съкратен запис за матриците се получава следният резултат:

\bar A = T A
A= S \bar A
S = T − 1

За сравнение връзката между базовите вектори е обратна:

\begin{Vmatrix}\bar e_1 \\ \bar e_2\\ \bar e_3 \end{Vmatrix}=\begin{Vmatrix} S_1^1 & S_1^2& S_1^3 \\ S_2^1& S_2^2 &S_2^3 \\ S_3^1 &S_3^2 & S_3^3 &\end{Vmatrix} \begin{Vmatrix} e_1 \\ e_2\\ e_3 \end{Vmatrix}
В съкратена матрична форма:
\bar E =\begin{Vmatrix}\bar e_1 \\ \bar e_2\\ \bar e_3 \end{Vmatrix} \qquad E=\begin{Vmatrix} e_1 \\ e_2\\ e_3 \end{Vmatrix} \qquad S= \begin{Vmatrix} S_1^1 & S_1^2& S_1^3 \\ S_2^1& S_2^2 &S_2^3 \\ S_3^1 &S_3^2 & S_3^3 &\end{Vmatrix}


\bar E = S E
E=T \bar E

Сега вече можем да дадем дефиниция:

[редактиране] Дефиниция

Ковекторът представлява геометрически обект, представян с тройка координати (1,2,3) , за който са сила трансформационните правила:

\bar a^j = \sum_{i=1}^3 T_i^j a^i \bar e_j
a^i = \sum_{j=1}^3 S_j^i a^j \bar e_j

Ковекторът е много близък по смисъл до вектора, за да ги разграничаваме умишлено въведохме долен индекс за обозначение на векторите и горен индекс за обозначение на ковекторите. Друга разлика между вектор и ковектор се състои в следното: Можем да избираме произволна база вектори, но това не води до произволни координати на ковектора. Тройката координати на ковектора винаги се подчинява на трансформационните правила за права и обратна конверсия.

[редактиране] Виж още:

[редактиране] Ползвана литература и полезни материали в интернет

  • Английската и руската версии на Уикипедия
  • "Теоретическа физика" - Л.Д.Ландау, Лифшиц
На други езици
Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu