Койнаре
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Койнаре е град в Северна България. Той се намира във Област Плевен и е в близост до град Червен бряг.
| Койнаре | |
|---|---|
 43° 21' N, 24° 8' E |
|
| Данни | |
| Област: | Плевен |
| Население: | 4710 жители(към 01/01/2006) |
| Надм. височина: | 0 м |
| Пощ. код: | 5986 |
| Тел. код: | 06573 |
| МПС код: | ЕН |
| Кмет | |
| Светлин Печовски | |
| Адрес на общината | |
Надморската височина е приблизително 108 м.
Съдържание |
[редактиране] История
Първите исторически сведения за Койнаре датират от 1617г.
Преди 1944 г. жителите на Койнаре вземат дейно участие в антифашистката борба. Градът е родно място на Вълка Горанова, която по-късно става зам.-кмет на София и на партизанина Милчо Симеонов.
На 11 август 1944 г. в 2 часа англо-американски бомбардировач лети над р. Искър и пуска в реката близо до селото шест тънкостенни цилиндрични мини от неизвестен тип с помощта на ленени парашути с диаметър 2 метра. Мините не избухват.
В годините на народната власт Койнаре променя облика си. През 1964 г. населеното място е обявено за село от градски тип, а през 1971 г. за град.
[редактиране] Религии
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
През 1947 г. на брега на р. Искър в землището на гр. Койнаре е построена ВЕЦ. През 2002 дружеството "ВЕЦ ЕНЕРГИЯ" придобива ВЕЦ-КОЙНАРЕ. Мощността на централата е 1 500 kW. Оборудването и се състои от три хидрогрупи, произведени в Чехия. Инвестициите във ВЕЦ КОЙНАРЕ възлизат на 100 000 ЕВРО. Средногодишното производство на електроенергия е 9 500 000кWh. Персоналът се състои от 12 квалифицирани работници.
[редактиране] Обществени институции
Кметство, тел.06573 24 00
Начално училище "Отец Паисий", тел. 065732589
СОУ "Христо Смирненски", тел. 065732488
Читалище "Христо Ботев", ул. М. Симеонов 53, тел. 065732015
Данъчно подразделение, тел. 065732556
ЖП Гара - вече не съществува, но е част от историята на населеното място
Полицейски участък, тел. 065732086
Здравна служба, тел. 065732548
Районна пощенска станция, тел. 065732220
Социално подпомагане, тел. 065732205
Футболен клуб "Спартак", представляван от Антон Каримански
Клуб по лека атлетика "Спартак", представляван от Данаил Ненков
[редактиране] Културни и природни забележителности
Преди 1944 г. селото (сега град) се е славело с мечкарите си. Днес не са останали. Тук се е намирала най-голямата ферма за овце преди 1944 г. Името Койнаре вероятно произлиза от турски - Куйо Наре. Друго местно предание свързва името с израза "Кой нар е?". Най-хубавото овче мляко се е правило тук. Допреди известно време е функционирало кино. Започната, но недовършена е сградата на "Пионерския дом". Днес там се помещава градската библиотека.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
[редактиране] Редовни събития
Редовно събитие в гр. Койнаре е годишният събор който се провежда през последната седмица на месец юни. Всяка година Българската федерация по лека атлетика организира шосеен пробег “Митето”. Митето е бил учител по физкултура.
[редактиране] Известни личности
- Стефан Личев (р. 1949), юрист и политик
- Пеко Таков (1909-2001), член на висшия съвет на БКП
- Цветко Цветков Хаджийски (р. 1926), юрист, бивш кмет и общественик
- Доц. д-р Димитър Игнатовски (р. 1940), доктор по история, преподавател в шуменски университет "Епископ Константин Преславски"
- Доц. Антоанета Алипиева(р. 1956), литературен критик
- Други личности, свързани с Койнаре
- Петър Алипиев (1930-1999), поет и един от най-добрите преводачи на Пушкин и Петьофи. Живее в селото през 50-те години
- Георги Веселинов (1909-1989), детски поет, автор на "Хей ръчички, хей ги две". Завършва гимназия в селото
[редактиране] Литература
Галина Рулева - автор на белетристичните книги "Обръщам ви гръб", "Вълк в кошарата", "Не тичай щастливецо".
Списание “Тема” Брой 18/8-14 май 2006 Галина Рулева, "Обръщам ви гръб"
БЕЗ УПОЙКА
Усещането, че все пак четете поезия няма да ви напусне докрая. “Игра с огъна” и “Война на желанията” са близо до стих и по форма, но в останалите есета емоционалните метафори също преливат над подредената логичност. А илюстрациите на Захари Каменов ги доопаковат като подарък за душата...
Интригуващо и предизвикателно заглавие
“Заглавието “Обръщам ви гръб” на книгата на Галина Рулева звучи интригуващо и предизвикателно. Някой може да го определи като капризно или своенравно. Всеки би бил прав за себе си. Книгата е ярко своеобразна. Написана е задъхано, силно експресивно. Преживяванията в нея са като за роман – вътрешно наситени, разгърнати в психоанализи, поетични с вглъбяванията си. Те са пътепис на душата, в която човешкото същество постоянно търси убежище и опорни мисли и действия. Драматичността произтича от нестихващата жажда за ценности, които осмислят живота и го правят уютен, въпреки изпепеляващата реалност на несъответстващото му битие, потънало в покварата на консумативността. Отчуждението от добродетелността, от радостта да се живее, работи и твори, фалшът, лицемерието и посредствеността провокират и мобилизират градивните сили на човешкото достойнство да им противостоят, да се опълчват на безсмислието им. Бих казала, че опазването на човешката личност е един от философските мотиви на авторката, който звучи носталгично, а от друга страна я движи в бунта й срещу смазващата джунгла на безличието и примитивизма. Стремежът да се съхрани целостта на тази личност движи авторката по дълбочинните и височинни вертикали на размислите върху съдбата. Искреността и откровението ни срещат със силата на характера й, с неговата виталност и търсения. Дори съмненията във вярата и свободата, в честата измамност на надеждите разгръщат тази сила. Есетата на Галина Рулева ни осигуряват вълнуващо пътуване. Те са огледало, в което съкровено се срещаме със самите себе си, за да оценим изгубеното, намереното и да продължаваме да търсим истинското. Тази книга ни среща и с онова, с което не бива и не може да се живее: лицемерието, омразата, бездуховността. На тях авторката обръща гръб. А и ние правим същото. Уверена съм, че читателят ще съпреживее запомнящо нейните творби.”
Екатерина ТОМОВА, писател
[редактиране] Други
През 1953 г. художничката Славка Денева(1929-1984) се дипломира в Художествената академия с живописно платно, наречено „Товарене на щайги домати в камион по залез слънце в с. Койнаре“. Според критика Руен Руенов "въпреки тривиалността си тази композиция в духа на социалистическия реализъм наистина притежава „смущаващи“ неща. Тя е изпълнена с някаква вътрешна светлина, контрастите и яркостта на багрите са леко необичайни, в детайла (например зеленината) са използвани „прекалено“ смели модерни похвати, като франгменти отделни части на картината са толкова завършени, че могат да се отрежат и поставят в рамка. Забелязва се и един опит за постигане на класическия полутон с модерни средства."
[редактиране] Кухня
Местно ястие, характерно за района е т.н. лютика, която се приготвя от печен пипер и домати.
[редактиране] Външни препратки
Информация за футболен клуб "Спартак"-Койнаре.
