Библиотека
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията ако искате да видите, кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
- За произведението, описващо древногръцката митология и понякога наричано само "Библиотека", вижте "Митологическа библиотека".
Библиотека (от гр. βιβλιοθήκη, от βιβλίον - книга, и θήκη - място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като книги, вестници, списания, но също и интернет, видео касети, ДВД-та (и други аудио и видео материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на голямите библиотеки в чужбина е компютъризиран (сканирани книги) и това дава възможност за бърз директен достъп до наличните материали, чрез компютърните бази от данни на библиотеката.
Съдържание |
[редактиране] История
Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за архивни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на Шумер разкриват стаи в храмове, пълни с глинени плочки с клинописно писмо. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в Древен Египет.
Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени за по-скоро за преподаване на нови клинописи.
Частните или персонални библиотеки състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите) се появяват за първи път в Гърция, като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните колектори на книги от Еленическата Древност са описани през късния 2 век в Deipnosophistae (Epitome, книга I).
Библиотеките съдържали пергаментни свитъци (Пергамум) или папирусни свитъци (Александрия). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като Александрийската Библиотека, които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни.
[редактиране] Видове библиотеки
По същност:
- Частни
- Корпоративни (фирмени, на организации)
- Правителствени
- Училищни
- Регионални (градски и читалищни)
- Национални
- Университетски (академични)
Националната библиотека е институция, която обезпечава съхранието и достъпността на всички печатни, и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва система за обезателен екземпляр. Българската национална библиотека е Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методий.
Регионалните библиотеки изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж Регионални библиотеки в България (списък).
Публичните библиотеки са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания.
Специализираните библиотеки събират издания от определeн тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особенни условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се обезпечи работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело.
Университетските, институционалните, училищните библиотеки имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните бибиблиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до спициализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат преференции за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство.
[редактиране] Описание
Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред съответстващ на библиотечната класафикационна система, така че заглавията да могат да бъдат локализирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън публичните, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, някои изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища.
По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за:
- поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците
- каталогизиране и проучване на нови материали
- отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране
- заявка на материали и поддържане на бюджета за материали.
[редактиране] Библиотечно управление
Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали - закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на рядки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на конструкцията на нови библиотеки или разширяването на съществуващите и развитието, и приложението на нови, и по-обширни услуги.
[редактиране] Някои известни библиотеки
Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Ню Йоркската Публична Библиотека, Ню Йорк, Руската Национална Библиотека в Санкт Петербург, Британската Библиотека в Лондон, Френската Национална Библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон.
- Египетска древна Александрийска библиотека и модерната Bibliotheca Alexandrina
- Амброзийска Библиотека в Милано
- Учебен Ресурсен Цнтър, Университет по информационни технологии Джейпии, Солан, Индия
- Ашурбанипалска Библиотека на Нинвех
- Френска Национална Библиотека, Париж
- Библиотеката Бодлейън, Оксфорд
- Британска Библиотека, Лондон
- Британска Библиотека по Политически и Икономически Науки, Лондон
- Библиотека Бътлър, Колумбийски Университет
- Кеймбриджка Университетска Библиотека
- Библиотека Карнеги, Питсбърг
- Каролина Редивива, Университет Упсала
- Немска Кралска Библиотека, Хага
- Библиотека Фишер, Университет в Сидни
- Публична Библиотека Франклин, Франклин, Масачузец (първа публична библиотека в САЩ)
- Свободна Филаделфийска Библиотека, Филаделфия
- Библиотека Гарисън, Гибралтар
- Библиотека Харолд Б. Лии в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една единствена сграда - 665,000 кв. стъпки
- Библиотека на Камарата на Общините, Уестминстър, Лондон
- Юридическа Библиотека Дженкинс, Филаделфия
- Библиотека Джон Рейнолдс, Манчестър
- Лайдънска Университетска Библиотека към Лайдънски Университет, Лайдън
- Библиотека на Конгреса, Вашингтон
- Библиотека Сър Томас Браун
- Мичълска Библиотека, Гласгоу (най-голямата публична справочна библиотека)
- Национална Австралийска Библиотека, Канбера, Австралия
- Национлана Ирландска Библиотека, Дъблин
- Ню Йоркска Публична Библиотека, Ню Йорк
- Библиотека Ослър по История на Медицината, Университет МакГил, Монреал, Канада
- Персийска древна Библиотека на Гндишапур
- Руска Държавна Библиотека, Москва
- Кралска Библиотека, Копенхаген
- Сиателска Централна Библиотека
- Щаатсбиблиотек, Берлин
- Библиотека на Щата Виктория, Мелбърн
- Мемориална Библиотека Стерлинг, Университетът Уейл
- Ватиканска Библиотека, Ватикана
- Уайдънска Библиотека, Харвардски Университет, вероятно най-голямата академична сбирка
Други библиотеки:
- Църковна Енорийска Епископска Библиотека Сейнт , създадена през 1698 в Чарълстън, Южна Каролина, е била първата публична заемна библиотека в Американските Колонии.
- Публична Свободна Библиотека Бенджамин Франклин , Пенсилвания.
- Бостънска Публична Библиотека, стара публична заемна библиотека в Америка, създадена през 1848.
- Свободна Библиотека и Опера Хескъл, "Единствената библиотека в Америка без никакви книги".
- Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, Съри помещава първата публична заемна библиотека в Англия, отворена на 14 март 1701.
- Публична Библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в Канада.
[редактиране] Други видове библиотеки
Съществуват още така наречените интернет или още виртуални библиотеки, които представляват интернет сайтове. Интернет библиотеките съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и тестовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса.
