от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конвенция на западните слависти се нарича система за транслитерация на българска кирилица с латиница. Този термин е използван, например, от Вал Тодоров в конвертиращата му програма[1] (написана през 1996 г.), както и в коментара му към програмата[2]. Тази система е предложена за стандарт от Димитър Скордев[3] в отговор на инициативата на БАН за въвеждане на стандарти за транслитерация между кирилица и латиница и за фонетична клавиатура[4].
Конвенцията на западните слависти е компромисен вариант на система за транслитерация, която е близка до тази на Стандарта за транслитерация на имена (в личните карти и паспортите), дадена в Постановление на МС 61/02.04.1999 и 10/11.02.2000. За разлика от посочения стандарт обаче тази система използва за база комбинирано графичните системи на някои славянски езици и на английски, по което пък се доближава до официалния стандарт за транслитерация на български имена с латиница от 1956 г.
[редактиране] Характерни особености
- Основната част от буквите се кодират по начин, който в общи линии се възприема от всички системи за транслитерация на кирилицата с латиница:
А |
A |
|
Е |
E |
|
Л |
L |
|
П |
P |
|
У |
U |
Б |
B |
|
З |
Z |
|
М |
M |
|
Р |
R |
|
Ф |
F |
Г |
G |
|
И |
I |
|
Н |
N |
|
С |
S |
|
Х |
H |
Д |
D |
|
К |
K |
|
О |
O |
|
Т |
T |
|
|
|
- Няколко букви, за които в различни системи за транслитерация се използват различни знаци, се кодират по следния начин:
- Някои характерни букви от кирилицата се транслитерират с двубуквени съчетания:
- Буквата Щ се транслитерира с SHT
[редактиране] Таблица на съответствията
Следва пълна таблица на съответствията между кирилица и латиница според конвенцията на западните слависти:
А |
= |
A |
|
И |
= |
I |
|
Р |
= |
R |
|
Ш |
= |
SH |
Б |
= |
B |
|
Й |
= |
J |
|
С |
= |
S |
|
Щ |
= |
SHT |
В |
= |
V |
|
К |
= |
K |
|
Т |
= |
T |
|
Ъ |
= |
Y |
Г |
= |
G |
|
Л |
= |
L |
|
У |
= |
U |
|
Ь |
= |
J |
Д |
= |
D |
|
М |
= |
M |
|
Ф |
= |
F |
|
Ю |
= |
JU |
Е |
= |
E |
|
Н |
= |
N |
|
Х |
= |
H |
|
Я |
= |
JA |
Ж |
= |
ZH |
|
О |
= |
O |
|
Ц |
= |
C |
|
ДЗ |
= |
DZ |
З |
= |
Z |
|
П |
= |
P |
|
Ч |
= |
CH |
|
ДЖ |
= |
DZH |
[редактиране] Предимства и недостатъци
Конвенцията на западните слависти има следните предимства пред редица други системи за транслитерация на българската кирилица с латиница:
- Не се използват цифри за кодиране на букви
- Не се използват диакритични знаци
- Различава отделна буква за ъ
- За редица букви се използват дву- и трибуквени съчетания (за ж, ч, ш се използват съчетания zh, ch, sh; за ю, я - ju, ja, а за щ - sht).
- За ъ се използва y (игрек, уай), която от хора, незнаещи български, не би се прочела правилно. За избора му обаче се дава обяснение с близостта на звученето на Ъ до това на руското Ы, което обикновено се отбелязва в латиницата с Y, или с мястото на Ъ на фонетичната клавиатура[5].
- За й и ь се използва една и съща буква - j.
- Не се различават буквосъчетания от вида сх от съответствията на буквите, напр. ш. За такива случаи обаче в един вариант на системата се използва апостроф за разделяне на словосъчетанието, напр. схема = s’hema