Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Английски език — Уикипедия

Английски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Английски език
Говори се в: Великобритания, САЩ и 103 други страни
Район
Общ брой говорещи: 402 000 000
Класификация Индоевропейски
 Германски
  Западногермански
   Англосаксонски
    Английски
Официално положение
Официален език на: 18 страни
Контролиран от:
Кодове на езика
ISO 639-1 en
ISO 639-2 eng
ISO/DIS 639-3 ENG


Английският език (English language) е западногермански език, възникнал в Англия, който в наши дни е основен език за голям брой страни по целия свят. Той е и един от официалните езици на Организацията на обединените нации от нейното основаване през 1945.

Английският език се разпространява от Англия в останалата част от Британските острови, а след това във владенията на Британската империя, като Съединените американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия. В резултат на това днес английският е официален език в много страни, сред които Индия, Пакистан, Република Южна Африка, Нигерия, Филипините и други.

От средата на 20 век той се превръща в най-широко преподаваният и говорен език в света, като понякога е определян като съвременен лингва франка. Основните фактори, допринесли за този процес са:

  • гъвкавостта на езика по отношение на лексиката и донякъде на граматиката
  • сравнително простата граматика
  • силното влияние на Съединените американски щати в областта на икономиката, науката и културата

Исторически, развитието на английския език се дели на три големи периода:

  • староанглийски език (известен още под името англо-саксонски език) — езикът, който се говори от германските племена в Англия преди Норманското нашествие
  • средноанглийски език — езикът, който се говори в Англия след Норманското нашествие и преди развитието на книгопечатането
  • съвременен английски език — езикът, на който се говори от XVI век насам

Хората, за които английският е роден език, обикновено могат да се справят с текстове, написани на средноанглийски, въпреки че понякога срещат известни затрудния. Староанглийският обаче е по-близко свързан с исландския, отколкото със съвременния английски.

Съдържание

[редактиране] История

Компютъризирано изследване върху 80 000 думи от стария Кратък оксфордски речник (3-то издание), публикувано през 1973, определя основите на английските думи така:

  • френски, вкл Старо-френски и Ранно англо-френски: 28,3%
  • латински, вкл научен и технически латински: 28,24%
  • старо и средно-английски, старохоландски и холандски: 25%
  • гръцки: 5,32%
  • без етимология: 4,03%
  • произлязъл от съответните същински имена: 3,28%

Всички останали езици: по-малко от 1%

[редактиране] Писменост и фонология

Английският език използва латинската азбука. Правилата за изписване на думите в английския са исторически, не фонетични. Често изписването сериозно се разминава от произношението.

[редактиране] Граматика

Граматични времена в английския език:

І.СЕГАШНИ ВРЕМЕНА:

1.СЕГАШНО ПРОСТО ВРЕМЕ(Present Simple Tense)

Образува се от инфинитива на глагола без частицата to.Особено е , че при 3л.ед.ч. глаголът приема окончание s/es в зависимост от окончанието на инфинитива на глагола.Пример:

-да вземем глагола правя в инфинитив- to do (да направя) -да спрегнем глагола-

                   1. I do
                   2.You do
                   3.He does
                   3.She does
                   3.It does
                   1.We do
                   2.You do
                   3.They do

-виждате ,че глагола приема окончание es -но нека вземем глагола to play(играя,свиря) -в 3л.ед.ч. глаголът приема окончание s и става plays

Отрицателната форма се образува от спомагатлния глагол do и частицата not

Например: I do not play the piano every day.(Аз не свиря на пиано всеки ден ) В 3л.ед.ч. отрицателната форма е does not Въпроси сеобразуват отново съсъ спомагателния глагол do.Например: I play the piano every day.Въпросът е Do I play the piano every day В 3л.ед.ч. въпрос се задава по същата схема но с does.

Does she like eating oranges?Does she play the guitar?

Употреба:Сегашно просто време се използва да се описват факти и обичайни повтарящи се събитияи действия в настоящето.Футболните коментари също се правят със това глаголно време(поредица от повтарящи се действия).Всички разписания и графици също се записват с помощта на сегашно просто време макар и действието да е определено да се извърши в близкото бъдеще.



[редактиране] Примери

What are you talking about? За какво говориш? Do you speak English? Говориш ли английски? Can I have a cup of tea? Може ли една чаша чай? Do you mind closing the door? Bъзразяваш ли ако затворя вратата? HELLO! Здравей! HI! Здрасти! HULLO! Ало! SORRY! Съжалявам! I am sorry! Много се извинявам! Excuse me ! Извинете! What is your name? Как секазваш/казвате? How old are you? На колко години си/сте? Where are you from? От къде си/сте? What are you? Какъв си/сте по професия? What is yоur favourite animal? Кое е любимото ти животно? Do you hate any animal? Мразиш ли някое животно? Have you ever been in Great Britain? Бил ли си някога във Великоблитания? Have you ever eaten that meal? Ял ли си някога това ястие? Have you ever worn those shoes? Носел ле се някога тези обувки? Happy birthday! Честит рожденден! Happy nameday! Честит именден! Happy New Year! Честита Нова година! Merry Christamas! Весела Коледа! I Wish you a merry Christmas! Желая ти/ви весела Коледа!

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

На други езици
Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu