Константа на Планк
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константа на Планк — основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.
често се използва и редуцираната константа на Планк:
Константата на Планк свързва честотата ν и енергията на фотон:
както и свързва импулса p на частица с дължината на вълната λ на нейната материална вълна (вълна на деБройл):
Редуцираната константа на Планк се явява квант на момента на импулса и също така участва в неравенството, известно като Принцип на неопределеността (или съотношение на Хайзенберг):