Кръстьо Раковски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Кръстьо Раковски български, румънски, съветски политик и дипломат |
|
| Роден: | 13 август 1873 Котел, днес България |
|---|---|
| Починал: | 11 септември 1941 Орел, Русия |
Кръстьо Раковски (истинско име – Кръстьо Георгиев Станчев), известен в света повече с руските си имена като Христиан Георгиевич Раковский, е болшевишки политически и държавен деец, и дипломат от български произход. Роден е на 13 август (1 август, нов стил) 1873 г. в Котел. Според някои източници е племенник на видния български революионер Георги Раковски.
Учи в гимназиите във Варна и Габрово. През 1890 г. започва да следва медицина в Женева, (Швейцария), където попада под влиянието на социалистическите идеи. По-късно следва в университетите на Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие, (Франция).
Той е един от основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в живота на Втория интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1919 г. участва в учредяването на Третия комунистически интернационал.
От 1905 г. до 1917 г. е един от водачите на румънското социалистическо движение. Опитва неуспешно да организира революция в Румъния, заради което е изгонен от страната.
След Октомврийската революция е първият министър-председател на Украйна през периода 1919-1923 г.
През 1923 г. за кратко е заместник народен комисар на външните работи на СССР. През периода 1923-1925 г. става първият съветски посланик в Лондон, а през 1925-1927 г. е посланик във Франция.
През периода 1923-1925 г. К. Раковски е автор на няколко политически публикации.
Близък до Лев Троцки, Раковски влиза в конфликт с Йосиф Сталин, изключен е от Болшевишката партия и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването.
През 1937 е отново подсъдим, заедно с Бухарин, Алексей Риков и Генрих Ягода, и е осъден на 20 год. трудов лагер. През 1941 г. пак е съден, получава смъртна присъда, която е изпълнена в околностите на гр. Орел на 11 септември 1941.
