Ксилография
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ксилографията е техника в изобразителното изкуство, вид резба или гравюра върху дърво, която възниква в Китай около I век, а според някои VI век. Първата част на думата идва от гръцкото xylon - отсечено дърво (ксило- при сложни думи сочи връзка с дървесината като материал).
[редактиране] Техника
При ксилографията се ползва крушово дърво, срязано по жилата и добре шлайфано. Използва се остър инструмент - длето, с който се гравира релеф, запълван по-късно с мастило, с цел да се отпечата върху хартия. Релефният образ е негативен, за да се получи позитивен отпечатък. При цветната ксилография за тази цел се изготвят отделни плоскости.
[редактиране] Автори
Михаел Волгемут и неговият ученик Албрехт Дюрер, Анри Лоранс, Жоан Миро, Бернар Лоржу и др. са сред творците, ползвали тази техника. Ксилографията е любима техника и на Мориц Корнелис Ешер.
[редактиране] Галерия
 Цунами, Кацусика Хокусай |
 Четирите конника на апокалипсиса, Албрехт Дюрер |
 Илюстрация към Популярната астрономия, Камил Фламарион |
 Ксилография на бароковата фасада на катедралата в Шпайер, 1830 |
 Ксилография на откриването на Берлинската Колона на победата |
 Портрет-ксилография на австрийския писател Фердинанд Кюрнбергер |
|
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
