Мориц Корнелис Ешер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Мориц Корнелис Ешер холандски художник |
|
| Роден: | 17 юни 1898 Леуварден, Холандия |
|---|---|
| Починал: | 27 март 1972 Хилверсум, Холандия |
Мориц Корнелис Ешер (Maurits Cornelis Escher) е холандски художник, познат със своите гравюри върху дърво, литографии, мецотинто, които изобразяват мозайки, невъзможни конструкции, безкрайни обекти и покрития на равнината.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Мориц Корнелис е най-малкият син на строителния инженер Георг Арнолд Ешер и неговата втора жена, Сара Глейхман. През 1903г. семейството се премества в Арнем, където младият Ешер взима уроци по дървообработка и пиано до тринадесетгодишна възраст.
От 1912 г. до 1918 г. посещава гимназия, където получава отлична подготовка по рисуване при Ф. В. Хааген. Въпреки това, неговите оценки са предимно слаби и той повтаря. По-късно, през 1919 г. е приет в Академията за архитектура и декоративни изкуства в Харлем. Първоначално изучава архитектура, но се прехвърля на декоративните изкуства, където негов учител е Самуел Хесурун де Мескита, чиято творческа индивидуалност повлиява Ешер много силно. През 1922 г. придобил опит в графичната техника и особено печатната графика, Ешер напуска Академията.
През следващите години Ешер често пътува до Италия и там през 1924 г. се жени за Джета Умикер. Младата двойка живее в Рим над десет години до 1935 г., когато политическият климат при управлението на Мусолини става непоносим и семейството се мести в Шато дьо Окс, Швейцария, където остават през следващите две години.
Ешер се възхищава и вдъхновява от италианските пейзажи. Швейцария не му харесала, така че две години по-късно семейството се мести отново, този път в градчето Юкел, днес част от Брюксел, Белгия. Втората световна война принуждава семейството пак да замине през януари 1941 г. за Баарн, Холандия, където художникът живее до 1970 г. Най-известните творби на Ешер са тъкмо от този период. Често облачното, студено и влажно време в Холандия позволява на Ешер да се съсредоточи върху работата си и единствено през 1962 г., когато той претърпява операция, не намира време за рисуване.
През 1970 г. Ешер се мести в дома за възрастни художници Роза-Спиър в Ларен, северна Холандия, където разполага със собствено студио. Умира на 73 години на 27 март 1972 г.
[редактиране] Творчество
[редактиране] Изобразително изкуство
Още докато е студент в Академията Ешер е запленен от темата за ритмическите повторения в графиката. През 1922 г. той рисува картината "Осем глави", в която идеално допълващите се контури на четири женски и четири мъжки глави плътно запълват равнината на платното. Завършвайки образованието си, Ешер вече е изградил и особен афинитет към една определена графична техника - ксилография (дърворез), на която го е научил Мескита. По-късно - през 1929 и 1931 г. той прави и първите си литографии и гравюри върху дърво. При всичките си картини на мозайки и покрития на равнината обаче се придържа към по-фината техника на дървореза.
През периода 1922 - 1935 г. Ешер се увлича по техниките на печатната графика в опит да достигне съвършеното им овладяване. В амбицията си да постигне съвършенство в овладяването на техниката стига дотам, че подчинява избора на тематика само на нуждата да изследва някакъв аспект на техниката. За този период той създава около 70 дървореза и гравюри и около 40 литографии. По-късно Ешер сам ще признае: "Повечето от тях днес нямат почти никаква стойност, тъй като в основната си част представляват упражнения за придобиване на умения. Поне сега така ми изглеждат."
Достигайки до това осъзнаване, а и в следствие на затворения живот, който води след напускането на Италия, Ешер бива споходен от идеи, които нямат нищо общо с изкуството на графиката - ментални картини, които не могат да бъдат предадени словесно, а могат да бъдат разбрани само ако бъдат въплътени във визуални образи. Картините му са класифицирани в следните категории:
- "Покрития на равнината"
- "Безгранично пространство"
- "Пространствени окръжности и спирали"
- "Огледални изображения"
- "Инверсии"
- "Многостени"
- "Относителности"
- "Противоречия между плоскост и обем"
- "Невъзможни сгради"
Първата си гравюра на тема невъзможна действителност "Натюрморт с улица" ("Still Life with Street") Ешер прави през 1936 г. Сред известните му картини от "Покрития на равнината" са "Въздух и вода" ("Sky and Water", 1938, дърворез), "Освобождаване" ("Liberation", 1955, литография) и "Вербум" ("Verbum"1942, литография), сериите "Кръгов лимит" ("Circle Limit", 1958-60, дърворез), "Квадратен лимит" ("Square Limit", 1964, дърворез) и "Метаморфози" ("Metamorphoses", 1939-40, 1967-68, дърворез). Особено популярни са картините му в категорията "Невъзможни сгради": "Белведере" ("Belvedere", 1958, литография), "Изкачване и слизане по стълби" ("Ascending and Descending", 1960, литография), "Водопад" ("Waterfall", 1961, литография).
В последствие само веднъж Ешер се връща към старата си страст към овладяване на графични техники. През 1946 г. той експериментира с мецотинто - дълбок печат върху медна плоча. Техниката обаче е твърде времеемка и след пет години и седем създадени графики Ешер я изоставя.
През юли 1969 г. Ешер рисува последната работа преди смъртта си - "Змии" ("Snakes", дърворез).
[редактиране] Математически изследвания
Макар и без математическо образование, Ешер има силно интуитивно и визуално усещане за математиката. В картините използва топологически обекти като листа на Мьобиус, равнинни изображения на невъзможни в тримерното пространство обекти, гради някои от картините си върху фракталите и триъгълника на Пенроуз, вплита крайни и безкрайни повърхнини, правилни многостени, разгъвки на тела, покрития на равнината. Умело ги съчетава с пейзажи, рисунки на животни, портрети. За дълбокия математически смисъл на творбите му говори и математикът Дъглас Хофстетер в книгата си "Гьодел, Ешер, Бах в една златна примка", наградена с Пулицър през 1979 г.
Първото математическо изследване, което художникът прави и което по-късно заляга в картините му, започва със статия на Дьорд Пойа за симетрични групи в равнината. Статията вдъхновява Ешер за 43 цветни рисунки на различни типове симетрични обекти, с които прави пълно покритие на равнината. Така възниква и математическият му подход към изразяване на симетрията в творбите му, датайлно описан в първата статия на Ешер "Правилно деление на равнината с асиметрични конгруентни многоъгълници" от 1941 г. Тази статия, превърнала се в причина Ешер да бъде причисляван към математиците на своето време, изследва и областта, която по-късно ще бъде наречена кристалография.
След 1956 г. той изучава концепцията за представяне на безкрайността в двумерна равнина. Обсъжданията му с канадския математик Харолд Скот Макдоналд Коксетер привличат интереса на Ешер към хиперболичните покрития - правилни разбивки на хиперболичната равнина - и той ги илюстрира в серията картини "Кръгов лимит" ("Circle Limit", 1958-60, дърворез). Офортите му носят и слава: през 1955 г. Ешер е посветен в рицарство на Ордена "Оранж Насау". Постигнатото математическо съвършенство в офортите от тази серия е удостоверено и от Коксетер, в статия от 1995 г.
През 1958 г. Ешер публикува нова статия "Правилно деление на равнината", в която систематично описва как строи математическите обекти в творчеството си. Той подчертава: "[Математиците] са отворили врата, която води към необятни територии". Един от тези математици - британецът Роджър Пенроуз подпомага Ешер в изучаването на топологическите обекти в математиката. Новото познание е отразено в картини като "Мьобиусов лист" ("Moebius band", 1963, дърворез), "Изкачване и слизане по стълби" ("Ascending and Descending", 1960, литография), "Водопад" ("Waterfal", 1961, литография). В една от статиите си художникът отдава особено значение на размерността. Казва, че особено се "дразни" от плоските фигури: "Правя така, че те да изскачат от равнината".
[редактиране] Използвани източници
- Ешер, М. К. (2001). „Графика и рисунки“. ИК Taschen - "Алианс-97". ISBN 954-9817-13-X.
- Locher, J.L. (2000). „De Magie van M. C. Escher“. Taschen. ISBN 3-8228-2801-7.
- Escher, M. C. (1989). „L'œuvre Graphique. Introduction et commentaires du graveur“. Taco. ISBN 3-89268-078-7.
