Култура на Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия!

от wikipedia (en)

Японска традиционна танцьорка

След няколко миграционни вълни от Азия и близките тихоокеански острови, последвани от сериозни културни заемки от Китай и Корея, Япония навлиза в дълъг период на сравнителна изолираност от външния свят до пристигането на "Black Ships" и Мейджи ерата. В резултат се развива култура, значително различна от тази на останалите азиатски страни. Например, както изтъква Рут Бенедикт в класическото си изследване Хризантемата и Мечът, Япония има по-скоро култура на срама (external reference standard), отколкото култура на вината (internal reference standard), която е по-позната на Запад. В Япония също така взаимоотношенията между хората сериозно се влияят от "задължение" и "дълг" по начин, който вече не работи в по-индивидуалистичния Запад. И най-накрая, общите схващания за морал и прилично държане са сравнително неразвити в Япония, където по-скоро конкретните задължения към семейството, училището и приятелите определят поведението.

Японският език винаги е имал съществена роля в японската култура. Например, думата Nemawashi означава съгласие, постигнато чрез внимателна и старателна подготовка. Това е израз на хармонията, която е желана и почитана в японската култура.

While Japanese are better known for their physical comedy outside of Japan, they have intricate и сложен хумор и шеги. Но тъй като неговите опорни точки са японският език, култура, религия и етика, този хумор е смятан за много трудно преводим.

[редактиране] Облекло

Основна статия: Japanese clothing

Кимоното (на японски: 着物 означава "нещо за носене, за обличане", от ки или киру – обличам и моно - нещо) е традиционната национална дреха на Япония. Първоначално думата кимоно е използвана за всички видове дрехи, но накрая започва да се използва само за дългата роба, която все още се носи днес от жени, мъже и деца при специални случаи.

[редактиране] Изкуства

[редактиране] Литература

Основна статия: Japanese literature

Книгите, мангата, списанията и вестниците са също част от японската култура. Въпреки че телевизията и другите забавления отнеха от времето за четене на книги, книжарниците са навсякъде и обществените библиотеки разполагат с богати хранилища от книги. Местните общински власти организират читателски сесии за съчинения като 'Genji monogatari' (Историята на Генджи) и поетически групи. Също така има специални магазини, в които се продават на по-ниски цени използвани книги, списания и музика. Кварталът Канда в централно Токио е известен с продажбата на книги "втора ръка" вече над 80 години.

[редактиране] Музика

Основна статия: Music of Japan

За много чужденци, японската музика напълно се свързва с евтин, нетраен, сладникав поп, който наистина е разпространен. Въпреки това, в Япония се развиват различни стилове: много от музикантите-новатори във фолклорната и класическата музика свирят доволно добра и силна музика, други - различни течения на рок, електронна музика, хип-хоп, пънк-рок, кънтри. Сред примерите за това са известната пънк-рок група Boredoms на Ейе Ямитака, нойз пионерите Masonna и Omoide Hatoba, дуото на японските кореняци Михо Натори и Юка Хонда Cibo Matto, популярни стари групи като Loudness, Yellow Magic Orchestra, The Alfee и Hound Dog, и бързо избухналото дуо Petty Booka, свирещи на хавайския инструмент укулеле.

[редактиране] Национална кухня

Основна статия: Japanese cuisine

Поради дългото си кулинарно минало, повлияно доста от Корея и Китай, японците са развили изискана, но проста кухня, която е пригодена към сезоните. Модерните японци се радват на разнообразие от традиционни ястия, между които много морски храни, (суши и сашими например), както и на многобройни чуждестранни ястия. Китайския, корейски и тайвански храни могат да бъдат открити заедно с американски, френски и италиански ястия. Японската кухня е продукт на обстановката и хората. Лесният достъп до пресни съставки е довела до суши, високата температура и влажността са довели до разнообразие от туршии и ферментирали храни, като natto и соев сос, чрез адаптацията на чуждестранна кухня се е появил полуфабрикатът рамен.

[редактиране] Език

Основна статия: Японски език

Разбирането на японския език е съществено за разбирането на японската култура. Традиционната японска култура и модерната поп култура се базират на говоримия и писмен японски език.

Японският се смята за родствен с близките Рюкюански езици, формиращи Японската езикова група. По-ранна теория сочи, че японският е изолиран език несвързан с никакви живи наречия, но тя е популярно заблуждение. Освен това, езиковата му класификация все още е предмет на дискусии и не е точно определена. Според най-разпространената теория, японската езикова група не е родствена с никакви други езици; други теории я свързват с мъртви езици от Корейския полуостров, Уралско-Алтайската езикова надгрупа (заедно с корейския и уралските езици като финландски, унгарски, и самоедски), или с Австронезийски езици на Южния Тихи океан. Въпреки че не е смятан да има общ лингвистичен предшественик с китайския, японският е привнесъл голяма част от лексиката си от него. Самата му писменна система се е развила под влиянието на корейски познавачи на китайския език. Този процес е започнал около V век от н.е.

Обичаят да преобразуват китайските символи в приспособени към езика довел до това, което японците наричат "уасей канджи" , и продължава и днес с модифицирането и приспособяването на чуждоезични думи (от английски или други европейски езици), което наричат "уасей ейго" (вж. wasei eigo).

Японската писмена система всъщност представлява четири различни писмени системи, които се използват заедно: канджи, съставена от идеограми (вж. [Йероглиф]) заимствани от китайската писменост; двете фонетични кана азбуки: хирагана и катакана, които са се развили от канджи; и Латинската азбука, наречена ромаджи когато се използва за записване думи в японския език.

[редактиране] Медии

Основна статия: Japanese Television and Radio

В Япония има около 100 милиона телевизора в употреба. Телевизията е основният източник на домашно забавление и информация за голяма част от населението. Японците имат голям избор на програми, включително различни телевизионни сериали(полицейски, криминални, home, and jidaigeki — "samurai" dramas), anime, news, game, quiz, и спортни предавания представени от Japan Broadcasting Corporation (Nippon Hoso Kyokai--NHK) general station, the NHK educational station, and numerous commercial and independent stations.Насилието на самураите и полицейските драми и сатиричния хумор на анимационните филмчета предизвикват критиката на родителите и на коментаторите.

[редактиране] Народна култура

Японската популярна култура не само отразява интересите и манталитета на съвременната общественост, но също изразява и връзката му с миналото. Популярните филми, телевизионни програми, комикси и музика - всички тези форми са се развили от по-старите художествени и литературни традицииa, а много от техните теми и изразни стилове могат да се проследят до форми на традиционното изкуство. Съвременните форми на популярната култура, също като традиционните, предоставят не само развлечение, но и изход от проблемите на ежедневието в индустриалното японско общество. При едно социологическо изследване, проведено от правителството през 1986 година, на въпрса как използват свободното си време 80% отговарят, че средно 2 и половина часа на ден от седмицата гледат телевизия, слушат радио и четат вестници или списания. 16% използват средно два часа и четвърт на ден за своите хобита или забавления. Други използват свободното си време за спорт, социални контакти, или самообучение. Тийнейджърите и пенсионерите отделят повече време за тези дейности, отколкото другите групи.

През втората половина на 80-те години, семейството е център на свободното време - правят се екскурзии до паркове или пазарните райони, обособени на специални места от града. Въпреки че японците са смятани за трудолюбиви, с малко свободно време за почивка, те търсят забавление навсякъде където могат. Често срещана гледка са японски пътници, отиващи на работа с влак, където гледат любимата си манга или в слушалките на ушите им звучи популярна музика от преносими музикални плейъри.

A wide variety of types of popular entertainment are available. There is a large selection of music, films, and the products of a huge comic book industry, among other forms of entertainment, from which to choose. Game centers, bowling alleys, and karaoke are popular hangout places for teens while older people may play shogi and go in a parlor.

[редактиране] Geinōkai

Шаблон:Main The Geinōkai (芸能界) is the world of Japanese entertainment, encompassing everything from movies and television (including talk shows, music shows, variety shows, etc.) to radio and now the internet. Geinojin (芸能人) is a term, often used interchangeably with tarento, to refer to members of the Geinōkai. Tarento is an adaptation of the English word 'Talent' and refers to a rather large group of people who appear on television from night to night, but can neither be classified as actors, singers, or models (and are thus given the more vague appellation of "talent" instead). Tarento usually appear on variety shows and talk shows and may later move into acting or singing based on popularity and success.

Many non-Japanese tarento also appears on Japanese programs. Notable non-Japanese tarento are Dave Spector (United States), Thane Camus (United States), Bobby Ologun (Nigeria), Adogony Baudouin Euloge (Benin), Osuman Youla Sankhon (Guinea), Kent Gilbert (United States), Kent Derricott (United States) and Peter Barakan (United Kingdom) etc.

[редактиране] Спорт

Основна статия: Японски спортове.

Популярни спортове в Япония, които се практикуват на професионално ниво са както традиционното сумо така и внесени от чужбина бейзбол и футбол. Освен тях много други спортове се практикуват в Япония като тенис, волейбол, баскетбол, голф и ръгби. Полулярни са и бойните изкуства като кендо и джудо.