Ливърпул (отбор)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
| Име на отбор | Футболен клуб Ливърпул | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Прозвище | Червените и Мърсисайдци | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Основан | 15 март 1892 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стадион | Анфийлд | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Капацитет | 45 362 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Президент |  Том Хикс и Джордж Жилет |
||||||||||||||||||||||||||||||||
| Старши треньор |  Рафаел Бенитес |
||||||||||||||||||||||||||||||||
| Първенство |  Висша лига |
||||||||||||||||||||||||||||||||
| 2005/2006 | 3-то място | ||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
ФК Ливърпул е английски футболен клуб, един от най-известните и титулувани в света. Отборът е от едноименния град Ливърпул и играе мачовете си на стадион Анфийлд, който се намира на около 5 км от центъра на града. Скоро обаче ще бъде започнато строителството на нов стадион с капацитет 61 000 души в съседния Стенли Парк. Този нов стадион е първата постъпка на новите собственици на клуба - американските бизнесмени Том Хикс и Джордж Жилет. Ливърпул се състезава в Английската висша лига и по броя на титлите си е най-успешният отбор в историята на английския футбол. Клубът е печелил 18 пъти най-високото ниво в английското футболно първенство, седем пъти Купата на ФА, седем пъти Купата на лигата, пет пъти купата на европейските шампиони | (КЕШ) и три пъти Купата на УЕФА. Ливърпул е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове.
Две от най-големите трагедии в европейския футбол се случват тъкмо когато Ливърпул трябва да играе свои мачове - тези на Хейзел през 1985 г. по време на финален мач за КЕШ срещу Ювентус, когато 39 фена на италианците умират, и на Хилсбъро през 1989 г. срещу Нотингам Форест на полуфинал за Купата на Футболната Асоциация (Купата на ФА), когато 96 фена на Ливърпул загубват своите животи. След драмата на Хейзел английските отбори са изхвърлени от европейските турнири за пет години, а Ливърпул - за 6. Трагедията на Хилзбъро довежда до взимане на спешни мерки относно безопасността на стадионите. В резултат на това се премахнати огражденията на стадионите, а секторите за гости са оборудвани със седалки.
Съдържание |
[редактиране] История
Ливърпул е основан на 15 март 1892 г. от Джон Хоулдинг, собственикът на Анфийлд. Предходните седем години стадионът е бил използван от Евертън. През 1891 Хоулдинг закупува окончателно терена и предлага повишение на наема от £100 на £250 годишно. От Евертън възразяват и напускат Анфийлд в посока Гудисън парк. Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така на 15 март 1892 г. се ражда футболен клуб Ливърпул. Оригиналното име на отбора било Евертън Атлетик, но е променено на Ливърпул след като Футболната асоциация отказва да приеме името Евертън. За директор на отбора бива назначен Джон МакКена, а съставът на отбора е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893–94 отборът става член на втора английска дивизия. През този сезон Ливърпул не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната първа дивизия. През 1901 г. Ливърпул печели първата си шампионска титла, подвиг, който е повторен и през 1906. През 1914 отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от Бърнли с 0-1. Въпреки популярното мнение, Ливърпул е обвързан с Протестантството, а не с Католицизма. Няколко човека от ръководството на клуба, включително и самите Холдинг и МакКена, са свързани с протестантското братство Оранжев ред. Ливърпул има също така и стабилни връзки в Консервативната асоциация на работещите мъже (Working Men's Conservative Association (WMCA)), политическото лице на Ливърпулската протестантска общност.
През 1922 и 1923 Ливърпул печели своите първи поредни титли, водени от своя капитан английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните Ливърпул изглежда възкръснал след като през 1947 става отново шампион, но няколко години по-късно - през 1954 Ливърпул изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 крета във Втора дивизия и няма успех в купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба - 1-9 от Бирмингам Сити.
През декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шанкли, който през следващите 15 години превръща Ливърпул в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото на Ливърпул Шанкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година отборът на Шанкли печели шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите си конкуренти. Така клубът печели промоция за Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада.
Ливърпул посреща 60-те като втородивизионен отбор, но завършва десетилетието като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 клубът вдига своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път купата на ФА след победа на финала срещу Лийдс с 2-1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, Ливърпул печели през 1973, побеждавайки на финала Борусия Мьонхенгладбах. Година по-късно, след ново спечелване на купата на ФА, мениджърът Шанкли се отказва от футбола и оставя отборът на Ливърпул в ръцете на своя помощник Боб Пейсли.
Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нил, Кевин Кигън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте години, през които е начело на Ливърпул, той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата. Първата Купа на европейските шампиони е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където Ливърпул побеждава отново Борусия Мьонхенгладбах. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на Уембли е победен Клуб Брюж с 1-0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки лигата с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1-0 над Реал Мадрид. През своята мениджърска кариера в Ливърпул той не успява да спечели само една купа - купата на ФА.
Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шанкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството отбора на своя помощник ветерана Джо Фагън. Фагън е на 63 когато поема Ливърпул през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех - неговият Ливърпул става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон - шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фагън обаче завършва през следващия сезон - на стадион Хейзел. През 1985 Ливърпул отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу Ювентус трябва да се играе на белгийския стадион Хейзел. Но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата. Английските фенове разбиват оградите, разделящи двете агитки, и нападат италианците. В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. на 29 май 1985 Хейзел се превръща в гробище - умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мача се играе и Ливърпул губи с 0-1 с гол от дузпа на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а Ливърпул - за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като са осъдени, освен 14 фена на Ливърпул, полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Драмата на Хейзел.
През 1985 Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на Ливърпул, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985-86 отборът постига дубъл. Успехите на отбора обаче са помрачени от нова трагедия. На 15 април 1989, когато Ливърпул играе полуфинал срещу Нотингам Форест за купата на ФА, стотици фенове на мърсисайдци са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фена умират в този ден, а 95 - няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър (по това време върховен съдия на Англия и Уелс) причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.
През 1992 мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки, че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от Бристъл Сити Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Евънс. След неговото назначение формата на Ливърпул се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Евънс печели е купата на лигата през 1995. За сезона 1998-99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съ-мениджър на Евънс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Евънс напуска.
Сезонът 2000-2001 е най-успешният от много време насам. Клубът постига уникален требъл, печелейки купата на ФА, купата на лигата и УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу Лийдс. Ливърпул изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. По време на останалия си престой на Анфийлд Улие печели само още една купа - купата на лигата през 2003. След края на сезона 2003-04 Жерар Улие и Ливърпул се разделят по взаимно съгласие.
През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. Ливърпул завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул Ливърпул печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита Милан в един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига. На полувремето Ливърпул изостават с 0-3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така Ливърпул достига до продължения, последвани от дузпи, където герой става вратаря Йерджи Дудек.
През сезона 2005–06 финишира с 82 точки в Премиършип, техния най-висок резултат след 1988, но въпреки това не печели шампионската титла. Отборът става трети на цели 9 точки от първия Челси. През този сезон все пак Ливърпул печели трофей - купата на ФА след драматичен Финал срещу Уест Хям. Освен това отборът печели и Супер купата на Европа побеждавайки ЦСКА Москва с 2-1
На старта на сезон 2006-07 Ливърпул взима и Чарити Шилд побеждавайки Челси с 2-1, като победния гол отбелязва Питър Крауч. Това е техният 15 успех за тази купа (пет от тях Ливърпул споделя с други отбори). През декември 2006 ръководството на клуба съобщава, че инвестиционната компания Dubai International Capital има намерения да закупи клуба. Говори се за сума около £450 милиона. По-късно обаче американските магнати Том Хикс и Джордж Жилет отправят по-добра оферта, което принуждава Dubai Investment Capital да се оттеглят. На 6 февруари 14:00 ч. Джордж Жилет, собственик на Montreal Canadiens, и Том Хикс, собственик на Dallas Stars и Texas Rangers, стават собственици на ФК Ливърпул, сключвайки сделка възлизаща на £470 милиона. Бордът на директорите е единодушен. Акционерите и президентът Дейв Мурс (разполагал с 51% от акциите) приемат оферта от £175 милиона. Освен това в сделката са включени и £45 милиона задължения и £215 милиона за нов стадион, които американците трябва да осигурят. На пресконференция новите собственици обявяват още, че искат да докарват по един голям играч на сезон.
[редактиране] Значими футболисти
През годините много играчи са се радвали на невероятно успешни кариери в клуба, печелейки и голямата любов на феновете. Сред поддръжниците на отбора винаги е имало спорове относно това кои футболисти са повече или по-малко значими за Ливърпул.
Преди Втората Световна война малко играчи са се състезавали в отбора за по-дълъг период от време и са се радвали на изключителната подкрепа на привържениците. Сред тези футболисти са: Ефрейм Лонгуърт, стабилен бек, който е първият англичанин капитан на клуба; Елиша Скот, който играе за Ливърпул цели 22 години, най-дълго служилият футболист на отбора въобще; Гордън Ходгсън, който отбелязва рекорд от 17 хетрика, играейки за клуба през 20-те и 30-те.
През 60-те, когато Бил Шанкли трансформира Ливърпул в европейска сила, някои футболисти се оформят като ключови фигури за успехите на отбора. Някои от тях са: Рон Йетс, когото Шанкли нарича "колос", Роджър Хънт, който отбелязва 245 гола в лигата и е част от националния отбор на Англия, спечелил Световната купа през 1966.
Попълненията, които прави Пейсли, са основен фактор за успехите през 70-те и 80-те. Особена заслуга имат двама шотландци: Алан Хенсън, който е част от отбора спечелил 3 Европейски купи; и Кени Далглиш, когото феновете наричат "Цар Кени" През 1980 Пейсли привлича и младия Йън Ръш, превърнал се във водещ голмайстор.
Доста от знаменитите играчи на Ливърпул през последните години са "собствено производство" През първите години на 90-те изгряват звездите Стив МакМанамън и Роби Фаулър. По-късно през това десетилетие се появяват и Майкъл Оуен, сегашният капитан Стивън Джерард и вицекапитанът Джейми Карагър.
[редактиране] Цветове и отличителни знаци
Традиционните цветове на Ливърпул са червен и бял, като от средата на 60-те за домакински екип се налага изцяло червеният. В ранните години обаче, когато Ливърпул измества Евертън от Анфийлд, взима и цветовете на "карамелите" - син и бял, и използва едва ли не същия екип. През 1894 е решено основният цвят да бъде променен на червен. През 1901 за емблема и талисман на клуба е приет градският символ Ливърбърд. През следващите години титулярният екип на Ливърпул е червена тениска и бели шорти (чорапите варират през годините от червени, черни, бели, докато отново са избрани червените). През 1964 Бил Шанкли решава да изведе своя състав в изцяло червен екип за мач срещу Андерлехт. Червеното е възприето като символ на сила.
Традиционният екип за гостуване е бяла тениска и черни шорти, също е използван и изцяло жълт екип. През 1987 е използвано и изцяло сиво облекло. Това продължава до юбилейния стотен сезон на Ливърпул - 1991-92, когато е използвана комбинация от зелена тениска и бели шорти. Сивият цвят повече никога не е използван. В момента екипът за гостуване е изцяло жълт, но за Шампионската лига се използва и такъв с преобладаващ бял цвят със зелени кантове отстрани. Екипите на Ливърпул са производство на Адидас.
Емблемата на клуба е базирана на традиционният Ливърбърд, който е поставен на фона на щит. Двата пламъка отстрани са в памет на загиналите на Хилзбъро. Вечен пламък гори и пред Анфийлд в памет на тези, които са загинали в трагедията.
[редактиране] Отличия
- Шампиони на Първа дивизия (след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига) 18 (рекордно постижение в Англия)
- 1900/01, 1905/06, 1921/22, 1922/23, 1946/47, 1963/64, 1965/66, 1972/73, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1985/86, 1987/88, 1989/90
- Шампиони на Втора дивизия (днешната Първа дивизия) 4
- 1893/94, 1895/96, 1904/05, 1961/62
- Шампиони на Лигата на Ланкашир 1
- 1892-93
- Носители на Купата на европейските шампиони (днес тя се нарича Шампионска лига) 5
- 1976/77 3–1 срещу Борусия Мьонхенгладбах
- 1977/78 1–0 срещу Клуб Брюж
- 1980/81 1–0 срещу Реал Мадрид
- 1983/84 1–1 (4–2 след дузпи) срещу Рома
- 2004/05 3-3 (3-2 след дузпи) срещу Милан
- Носители на Купата на УЕФА 3
- 1972/73, 1975/76, 2000/01
- Носители на Купата на Футболната асоциация 7
- 1964/65, 1973/74, 1985/86, 1988/89, 1991/92, 2000/2001, 2005/2006
- Носители на Купата на ФА за младежи 2
- 1995/96, 2005/06
- Носители на Купата на лигата 7
- 1980/81, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1994/95, 2000/01, 2002/03
- Носители на Чарити Шилд 15
- 1963/64*, 1964/65*, 1965/66, 1973/74, 1975/76, 1976/77*, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1985/86*, 1987/88, 1988/89, 1989/90, 2000/01, 2005/06
- Носители на Европейската Суперкупа 3
- 1977, 2001, 2005
- Носители на Суперкупата 1
- 1985/86
- Шампиони на Първа дивизия на резервите 16
- 1956/57, 1968/69, 1969/70, 1970/71, 1972/73, 1973/74, 1974/75, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1984/85, 1989/90, 1999/2000
- * Поделена
[редактиране] Любопитни факти
- Само 14 играча са използвани през сезон 1965/66, когато Ливърпул печели титлата.
- Ливърпул играе срещу Блекбърн Роувърс на 5 септември 1896 г. Роувърс бият с 1:0, но шест гола са отменени в този мач.
- Първият мач на Ливърпул е срещу Хайър Уолтън (Higher Walton) в Лигата на Ланкашир. Ливърпул печели с 8:0 като в състава няма нито един англичанин.
- Дебют в лигата: на 2 септември 1893 г. срещу Мидълдзбро. Ливърпул печели с 2:0.
- Дебют в Купата на ФА: през септември 1892 г. срещу Нантуич (Nantwich). Ливърпул печели с 4:0.
- Най-изразителна победа в лигата: на 12 септември 1990 г. с 9–0 срещу Кристъл Палас.
- Най-изразителна победа въобще: на 17 септември 1974 г. срещу Стромсгодсет Драмен. Ливърпул печели 11–0
- Най-голяма загуба: срещу Хъдърсфилд с 0–8 през 1935 г.
- Първи успех: през сезон 1893/94, когато стават шампиони на Втора дивизия.
- Първи мач за европейските турнири: на 17 август 1964 г. срещу Рейкявик, Исландия, за КЕШ. Ливърпул печели с 5:0.
- Иън Ръш държи рекорда в Ливърпул за най-много голове през целия сезон във всички състезания — през сезона 1983/84 той отбелязва 47 гола.
- От друга страна, Роджър Хънт е футболистът на Ливърпул с най-много голове за лигата в един сезон — той отбелязва 41 гола през сезона 1961/61.
- Само четири футболисти на Ливърпул са вкарвали пет гола в един мач. Те са:
- Анди Макгигън, 1901/02
- Джон Евънс, 1954/55
- Иън Ръш, 1983/84
- Роби Фаулър, 1993/94
- Химнът на Ливърпул е песента „You'll Never Walk Alone“ ('Никога няма да вървиш сам').
[редактиране] Текущ състав
|
|
|
Вижте също Ливърпул (резерви)
Бъдещи трансфери
Андрий Воронин
от Байер Леверкузен - Юли 2007г.
Гари Макай Стивън
от Рос Каунти - Юли 2007г.
[редактиране] Персонал
| Мениджър | Рафаел Бенитес |
| Помощник-мениджър | Пако Айестеран |
| Треньор на първия отбор | Алекс Милър |
| Мениджър на резервите | Хюи Маколи |
| Треньор на вратарите | Хосе Охоторена |
| Треньор на нападателите |  Йън Ръш |
| Физиотерапевти | Марк Брауис Роб Прайс Виктор Салинас |
| Масажисти | Джон Райт Стюарт Уелш Пол Смол |
| Лекар на отбора | Марк Уолър |
[редактиране] Мениджъри
| Жерар Улие | 1998 — 24 май 2004 |
| Рой Евънс | 1994 — 1998 |
| Греъм Сунес | 1991 — 1994 |
| Кени Далглиш | 1985 — 1991 |
| Джо Фейгън | 1983 — 1985 |
| Боб Пейсли | 1974 — 1983 |
| Бил Шанкли | 1959 — 1974 |
| Фил Тейлър | 1956 — 1959 |
| Дон Уелш | 1951 — 1956 |
| Джордж Кей | 1936 — 1951 |
| Джордж Патърсън | 1928 — 1936 |
| Мат Маккуин | 1923 — 1928 |
| Дейвид Ашуърт | 1920 — 1923 |
| Том Уотсън | 1896 — 1915 |
| У. Е. Барклей | 1892 — 1896 |
[редактиране] Управа
- Президент: Дейвид Мурс
- Изпълнителен директор: Рик Пери
[редактиране] Статистика
[редактиране] Мачове за лигата
| Място | Играч | Години | Брой мачове общо | Брой мачове на сезон |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Иън Калаган | (1959–1978) | 640 | 33,68 |
| 2 | Били Лидъл | (1945–1961) | 495 | 30,94 |
| 3 | Емлин Хюз | (1966–1979) | 474 | 36,46 |
| 4 | Рей Клемънс | (1968–1981) | 470 | 36,15 |
| 5 | Иън Ръш | (1980–1996) | 468 | 29,25 |
| 6 | Томи Смит | (1962–1978) | 467 | 29,19 |
| 7 | Фил Нил | (1974–1986) | 455 | 37,92 |
| 8 | Брус Гробелаар | (1981–1994) | 440 | 33,85 |
| 9 | Алан Хансен | (1977–1990) | 436 | 33,54 |
| 10 | Елайша Скот | (1912–1934) | 430 | 19,55 |
| 11 | Крис Лоулър | (1962–1976) | 406 | 29 |
| 12 | Роджър Хънт | (1959–1970) | 404 | 36,73 |
| 13 | Доналд Маккинли | (1909–1929) | 393 | 19,65 |
| 14 | Артър Годард | (1901–1914) | 388 | 29,85 |
| 15 | Рони Уелан | (1980–1994) | 363 | 25,93 |
| 16 | Гордън Ходжсън | (1925–1936) | 359 | 32,64 |
| 17 | Рон Йейтс | (1961–1971) | 358 | 35,8 |
| 18 | Алан а'Корт | (1952–1965) | 355 | 27,31 |
| 18 | Кени Далглиш | (1977–1990) | 355 | 27,31 |
| 19 | Рони Моран | (1952–1965) | 343 | 26,38 |
| 20 | Ифриъм Лонгуърт | (1910–1928) | 342 | 19 |
[редактиране] Мачове за всички състезания
| Място | Играч | Години | Брой мачове общо | Брой мачове на сезон |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Иън Калаган | (1959–1978) | 848 | 44,63 |
| 2 | Емлин Хюз | (1966–1979) | 657 | 50,54 |
| 3 | Рей Клемънс | (1968–1981) | 656 | 50,46 |
| 4 | Иън Ръш | (1980–1996) | 644 | 40,25 |
| 5 | Фил Нил | (1974–1986) | 635 | 52,92 |
| 6 | Томи Смит | (1962–1978) | 633 | 39,56 |
| 7 | Алан Хансен | (1977–1990) | 603 | 46,38 |
| 8 | Брус Гробелаар | (1981–1994) | 579 | 44,54 |
| 9 | Крис Лоулър | (1962–1976) | 546 | 39 |
| 10 | Били Лидъл | (1945–1961) | 537 | 33,56 |
| 11 | Кени Далглиш | (1977–1990) | 496 | 38,15 |
| 12 | Роджър Хънт | (1959–1970) | 489 | 44,45 |
| 13 | Рони Уелан | (1980–1994) | 478 | 34,14 |
| 14 | Елайша Скот | (1912–1934) | 467 | 21,22 |
| 14 | Стив Хайуей | (1970–1981) | 467 | 42,45 |
| 16 | Фил Томпсън | (1971–1983) | 466 | 38,83 |
| 17 | Рон Йейтс | (1961–1971) | 451 | 45,1 |
| 18 | Стив Никъл | (1982–1995) | 446 | 34,30 |
| 19 | Доналд Маккинли | (1909–1929) | 433 | 21,65 |
| 20 | Иън Сейнт Джон | (1961–1971) | 424 | 42,4 |
[редактиране] Най-много голове в лигата
| Място | Играч | Години | Общо голове | Средно голове на сезон |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Роджър Хънт | (1959–1970) | 245 | 22,27 |
| 2 | Гордън Ходжсън | (1925–1936) | 232 | 21,09 |
| 3 | Иън Ръш | (1980–1996) | 228 | 14,25 |
| 4 | Били Лидъл | (1945–1961) | 216 | 13,5 |
| 5 | Хари Чембърс | (1919–1928) | 135 | 15 |
| 6 | Джак Паркинсън | (1899–1914) | 123 | 8,2 |
| 7 | Роби Фаулър | (1993–2001) | 120 | 15 |
| 8 | Сам Рейбулд | (1899–1907) | 119 | 14,88 |
| 9 | Кени Далглиш | (1977–1990) | 118 | 9,08 |
| 10 | Дик Форшоу | (1919–1927) | 117 | 14,63 |
| 11 | Джак Балмър | (1935–1952) | 99 | 5,82 |
| 12 | Иън Сейнт Джон | (1961–1971) | 95 | 9,5 |
| 13 | Джон Барнс | (1987–1997) | 84 | 8,4 |
| 14 | Джими Мелиа | (1955–1964) | 76 | 8,44 |
| 15 | Албърт Стъбинс | (1946–1953) | 75 | 10,71 |
| 15 | Артър Годард | (1901–1914) | 75 | 5,77 |
| 17 | Джон Тошак | (1970–1978) | 74 | 9,25 |
| 17 | Бери Нювенхайс | (1933–1947) | 74 | 5,29 |
| 19 | Артър Кокс | (1897–1909) | 72 | 6 |
| 20 | Кевин Кигън | (1971–1977) | 68 | 11,33 |
[редактиране] Най-много голове изобщо
| Място | Играч | Години | Общо голове | Голове на сезон |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Иън Ръш | (1980–1996) | 346 | 21,63 |
| 2 | Роджър Хънт | (1959–1970) | 285 | 25,90 |
| 3 | Гордън Ходжсън | (1925–1936) | 240 | 21,81 |
| 4 | Били Лидъл | (1945–1961) | 229 | 14,31 |
| 5 | Роби Фаулър | (1993–2007) | 183 | 21,38 |
| 6 | Кени Далглиш | (1977–1990) | 172 | 12,92 |
| 7 | Майкъл Оуен | (1996–2004) | 158 | |
| 8 | Хари Чембърс | (1919–1928) | 151 | 16,78 |
| 9 | Джак Чембърс | (1899–1907) | 128 | 16 |
| 10 | Сам Рейбулд | (1977–1990) | 127 | 9,77 |
| 11 | Дик Форшоу | (1919–1927) | 124 | 15,5 |
| 12 | Иън Сейнт Джон | (1961–1971) | 118 | 11,8 |
| 13 | Джак Балмър | (1935–1952) | 111 | 6,53 |
| 14 | Джон Барнс | (1987–1997) | 106 | 10,6 |
| 15 | Кевин Кигън | (1971–1977) | 100 | 16,67 |
| 16 | Джон Тошак | (1970–1978) | 95 | 11,88 |
| 17 | Албърт Стъбинс | (1946–1953) | 83 | 11,86 |
| 18 | Артър Кокс | (1897–1909) | 80 | 6,67 |
| 19 | Артър Годард | (1901–1914) | 80 | 6,15 |
| 20 | Бери Нювенхайс | (1933–1947) | 79 | 5,64 |
| 21 | Джими Мелия | (1955–1964) | 78 | 8,67 |
| 21 | Дейвид Джонсън | (1976–1982) | 78 | 13 |
[редактиране] Голмайстори по сезони
| Година | Играч | Голове |
|---|---|---|
| 1894 | Джеймс Скот | 14 |
| 1895 | Джими Рос | 12 |
| 1896 | Джордж Алан | 25 |
| 1897 | Джордж Алан | 17 |
| 1898 | Франк Бектън | 11 |
| 1899 | Хю Морган / Томи Робъртсън | 10 |
| 1900 | Джон Уолкър | 10 |
| 1901 | Сам Рейбулд | 16 |
| 1902 | Сам Рейбулд | 16 |
| 1903 | Сам Рейбулд | 31 |
| 1904 | Джак Кокс | 10 |
| 1905 | Робърт Робинсън | 23 |
| 1906 | Джо Хюит | 23 |
| 1907 | Сам Рейбулд | 15 |
| 1908 | Джо Хюит | 21 |
| 1909 | Роналд Ор | 20 |
| 1910 | Роналд Ор | 20 |
| 1911 | Джак Паркинсън | 19 |
| 1912 | Джак Паркинсън | 12 |
| 1913 | Артър Меткалф | 15 |
| 1914 | Том Милър | 16 |
| 1915 | Фредерик Панъм | 24 |
| 1920 | Хари Чембърс | 15 |
| 1921 | Хари Чембърс | 22 |
| 1922 | Хари Чембърс | 19 |
| 1923 | Джими Уолш | 22 |
| 1924 | Джими Уолш | 16 |
| 1925 | Дик Форшоу | 19 |
| 1926 | Дик Форшоу | 27 |
| 1927 | Хари Чембърс | 17 |
| 1928 | Гордън Ходжсън | 23 |
| 1929 | Гордън Ходжсън | 30 |
| 1930 | Джими Смит | 23 |
| 1931 | Гордън Ходжсън | 36 |
| 1932 | Гордън Ходжсън | 26 |
| 1933 | Гордън Ходжсън | 24 |
| 1934 | Гордън Ходжсън | 23 |
| 1935 | Гордън Ходжсън | 27 |
| 1936 | Фред Хау | 17 |
| 1937 | Фред Хау | 17 |
| 1938 | Алфред Хенсън | 14 |
| 1939 | Уили Фейгън / Фил Тейлър / Бери Нювенхайс | 14 |
| 1947 | Джак Балмър / Албърт Стъбинс | 24 |
| 1948 | Албърт Стъбинс | 24 |
| 1949 | Джак Балмър | 14 |
| 1950 | Били Лидъл | 18 |
| 1951 | Били Лидъл | 15 |
| 1952 | Били Лидъл | 19 |
| 1953 | Били Лидъл | 13 |
| 1954 | Луис Бимпсън / Джак Смит | 13 |
| 1955 | Били Лидъл | 30 |
| 1956 | Били Лидъл | 28 |
| 1957 | Били Лидъл | 21 |
| 1958 | Били Лидъл | 24 |
| 1959 | Джими Мелиа | 21 |
| 1960 | Дейв Хиксън / Роджър Хънт | 21 |
| 1961 | Кевин Люис | 19 |
| 1962 | Роджър Хънт | 41 |
| 1963 | Роджър Хънт | 24 |
| 1964 | Роджър Хънт | 31 |
| 1965 | Роджър Хънт | 25 |
| 1966 | Роджър Хънт | 30 |
| 1967 | Роджър Хънт | 14 |
| 1968 | Роджър Хънт | 25 |
| 1969 | Роджър Хънт | 13 |
| 1970 | Боби Греъм | 13 |
| 1971 | Алан Евънс | 10 |
| 1972 | Джон Тошак | 13 |
| 1973 | Джон Тошак / Кевин Кигън | 13 |
| 1974 | Кевин Кигън | 12 |
| 1975 | Джон Тошак | 12 |
| 1976 | Джон Тошак | 16 |
| 1977 | Кевин Кигън | 16 |
| 1978 | Кени Далглиш | 20 |
| 1979 | Кени Далглиш | 21 |
| 1980 | Дейвид Джонсън | 21 |
| 1981 | Тери Макдермът | 13 |
| 1982 | Иън Ръш | 17 |
| 1983 | Иън Ръш | 24 |
| 1984 | Иън Ръш | 32 |
| 1985 | Джон Уорк | 18 |
| 1986 | Иън Ръш | 22 |
| 1987 | Иън Ръш | 30 |
| 1988 | Джон Олридж | 26 |
| 1989 | Джон Олридж | 21 |
| 1990 | Джон Барнс | 22 |
| 1991 | Иън Ръш / Джон Барнс | 16 |
| 1992 | Дийн Сондърс | 10 |
| 1993 | Иън Ръш | 14 |
| 1994 | Иън Ръш | 14 |
| 1995 | Роби Фаулър | 25 |
| 1996 | Роби Фаулър | 28 |
| 1997 | Роби Фаулър | 18 |
| 1998 | Майкъл Оуен | 18 |
| 1999 | Майкъл Оуен | 18 |
| 2000 | Майкъл Оуен | 12 |
| 2001 | Майкъл Оуен | 16 |
| 2002 | Майкъл Оуен | 19 |
| 2003 | Майкъл Оуен | 19 |
| 2004 | Майкъл Оуен | 19 |
[редактиране] Официален сайт
[редактиране] Неофициални сайтове
- http://www.liverpool-bulgaria.com (Български сайт)
- http://www.redandwhitekop.com
- http://www.liverweb.org.uk
- http://www.ynwa.tv
- http://www.liverpoolway.co.uk
- http://www.shanklygates.co.uk
- http://www.raotl.co.uk
- http://www.lfconline.com
- http://www.thisisanfield.com
- http://www.koptalk.co.uk
- http://www.liverpool.no
- http://www.liverpool-clip.blogspot.com
