Луковит

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Луковит е град в Северна България. Той се намира в област Ловеч, на двата бряга на река Златна Панега по пътя от София за Плевен и Русе, в близост до град Червен бряг. Градът е административен център на община Луковит.

Луковит

43° 12' N, 24° 10' E

(карта - карта - сат. снимка)

Данни

Област: Ловеч

Население: 10 980

Надм. височина: 171 м

Пощ. код: 5770

Тел. код: 0697

МПС код: ОВ

Кмет

Петър Нинчев (БСП)

Адрес на общината

ул. „Възраждане“ № 73
п.к. 29

[редактиране] География

Община Луковит се намира в преходен район между Дунавската равнина и Предбалкана. През територията ѝ минават три реки: река Искър, река Вит и река Златна Панега.

Климатът е смекчен умереноконтинентален, липсват екстремните летни горещини и зимни студове, които са характерни за рязко изразения умереноконтинентален климат на Дунавската равнина. В резултат на тези и други фактори почвите на територията на общината се характеризират с голямо разнообразие.

В околностите на гр. Луковит има много красив каньон на р. Златна Панега, местността „Котлен“, уникални скални образувания „Куклите“ в Карлуковското карстово плато. Природни забележителности: циркусът „Котлен“, каменопад „Дайма“, лагуната с кръглото тресавище.

Скит — пазвите в каньона: Иглуто, Ларгото, Тепавицата, Лонгоза, Рилско място, Лозето.
Скален скит — параклиси пред входовете на естествените пещери, използвани за убежище на монаси отшелници („Глигора“ и „Св. Марина“).
Пещера с поток изворна вода: Панежка Темна дупка — забулена в догадки и неизследвана.
Скални фигури и циркуса в Котлен: Корабът Радецки, Носът, Делвата, Резето и др., както и скална шахта Въртопа.

Проучени са общо 240 пещери. От тях 6 — феноменът „Проходна“, „Безименна 22“ (Контрабасът), „Задъненка“ и др., както и двата скални феномена — „Струпанец“ и „Провъртеника“ — са обявени за природни забележителности. Пещерите са обект на изследване на Българската федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност, която избира района за еталон в международната научноизследователска програма за сравнение на карстовите райони в света „PIGEK“. Някои от пещерите са уникални паметници на човeшката култура от палеолита до ХІV век.

[редактиране] Растителен и животински свят

Територията попада в Мизийската растителна област. Горскодървесната растителност е съставена предимно от листопадни широколистни гори — чисти и смесени насаждения от блатун, цер, бук и дъб. Срещат се и вторични съобщества от келяв габър.

В определени райони се срещат дива циклама, планинска чубрица, алпийска роза, бръшлян лиана, жълт равнец, черен глог.

В района се срещат следните животни: язовец, лисица, заек, чакал, сърна, дива свиня, костенурка, прилеп, пепелянка, смок: зелен — в тревистите места, сив — в скалистите места, черен — в сенчестите места

Птици — скална врана, авлига, сокерица, дива патица, кукувица, папуняк, сойка, ястреб и сокол, бял щъркел, бяла и сива чапла, лебед, фазан, яребица, скална лястовица и др. врабчови — влаго- и карстолюбиви.

[редактиране] История

Луковит е разположен на двата живописни бряга на Златна Панега, която широко разтворила пазви, пее нежната си монотонна песен и разлива животворните си струи из цялата околност. Чудно живописен е изворът на реката при Златна Панега. Тихи, спокойни са млечнозелените води на езерото, начало на реката, под надвисналите клони на липи, явори и брястове. Изворът представлява огромна водна маса и е втори след Девненските извори.

Целебен е бил той в дълбока древност. Към него са се стичали болни, недъгави, за да се потопят и получат облекчение. От благодарност в чест на древногръцкия бог на медицината Ескулап или Асклепий, на брега на извора е бил построен храм хранилище. Реката нарекли на името на дъщерята на Ескулап — Панака, което след дълга езикова еволюция през вековете става Панега.

Но откъде този божествен извор черпи водите си? Много легенди е създала народната фантазия: от Охридското езеро, от Рилските езера... Пасъл волен овчар стадото си в Рила планина. Един ден хвърлил кривака си подир непослушна овца, кривакът паднал в езерото и изчезнал. Беден и самотен бил овчарят, и всичко спечелено в злато слагал в кривака за стари години. Отчаял се, заскитал се той немил-недраг и така попаднал при извора на Глава Панега. Там той видял своя кривак и узнал, че водата го е донесла. Така реката му върнала изгубеното щастие.

Според изследването на известния наш учен географ, професор Атанас Иширков, изворът Глава Панега взема част от водите си от река Вит, а останалата част — от цялата карстова местност между долините на Вит и Батулската река. Тези изследвания на проф. Иширков, направени през 1900 г., се потвърдиха и опитно доказаха петдесет години по-късно от група наши геолози, през 1948 и 1952 г., че значителна част от водите на Панега са от река Вит.

На територията на община Луковит са живели хора още преди 2-3 хиляди години преди новата ера. Последователно са се изредили и траки (намерено е тракийско съкровище), и римляни, и българи —— доказателства са намерените гривни и бронзови брадвички, които са играели ролята на пари, монети, парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др.

Кога Луковит е заселен на това място, на което е днес, и откога носи това име, също не се знае. Доскоро се мислеше, че Луковит като селище датира от около средата на XVIII столетие — 1740–1750 г. Но от намиращите се в Народната библиотека в София турски регистри от XV век узнаваме, че село Горни Луковит вече е съществувало от около 1430 г. В друг регистър от 1495 г. също се казва, че село Горни Луковит с 47 къщи е влизало във вилаета Неделичко заедно с Карлуково — 39 къщи, Долни Луковит — 44 къщи и др.

Сторед османските архиви, иследвани от Кемал Гьозлер, разпостранението на исляма в Луковит е започнало през 1516 г. Според написаното от Васил Миков Луковит не е бил напълно ислямизиран, защото през 1860 г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението всички помаци са се изселили. Този период е създал и една песен, с която градът и река Златна Панега са станали известни в страната. Песента се казва „Луковитски моми“ и е пята по много седенки, а днес е химн на самодейния хор при читалище „Съзнание“ — Луковит.

През 1799 г., бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, Черепинския манастир и дори Тетевен. Около това време според преданията на стари хора от нашия град са се изселили хората от двете землища при Искъра в местностите Горни Глигор и Долни Глигор, за да се спасят от турците. Когато дошли в Луковит, заварили коренните жители на населеното място. Изселвания е имало и от местността Кабар. Близо до Луковит, местността Водна, в средата на XVII век е имало селище Водно на река Водица, но е съществувало само 30—40 години.

През 1889/1890 г. Плевенски окръг се е делял на две околии: Плевенска, с 25 общини и 49 села, и Луковитска, с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби: околийско управление и съдилище, околийска болница, данъчно управление, първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено през 1898 г., прогимназия и гимназия, народно читалище. Тук е мястото да се спомене, че една от първите ВЕЦ в България е построена в Луковит, което говори за предприемачески дух и далновидност на местното население.

[редактиране] Политика

2003 - Петър Нинчев (независим) печели на втори тур с 55% срещу Иван Иванов (БСП).
1999 - Петър Нинчев (БСП, Бългаска Евролевица) печели на първи тур с 50% срещу Калин Кирков (ОДС плюс).
1995 - Огнян Астарджиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 54% срещу Величко Вълов (независим).