Плевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.

Плевен (до 1945 г. Плѣвенъ) е град в Централна Северна България, административен център на Община Плевен и на Област Плевен. В близост до него се намира областният град Ловеч.

Плевен

43° 25' N, 24° 37' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

110 696

116 м

5800

064

ЕН (Пл)

Найден Зеленогорски (ОДС)

Адрес на общината
пл. Възраждане 2 Плевен 5800 тел.: +359 (64) 2-20-59

промяна на тази таблица

Изглед от града

Паметник "Плевенската епопея"

Исторически музей

[редактиране] География

Град Плевен е разположен в централната част на Дунавската равнина и отстои на почти еднакво разстояние от река Дунав и Стара планина. Градът се намира на равно разстояние от София и Стара Загора — по 170 км, на 110 км. североизточно от Враца, на 35 км. северно от Ловеч, на 146 км. югозападно от Русе и на 55 км. югозападно от Никопол. Най-близко до града пристанище на река Дунав е Сомовит, отстоящ на 30 км. от Плевен. Към 2004 г. се работи по създаване на възможности за използване на едно от близките военни летища за граждански (пътнически и товарни) полети. Плевенска област е с 320 хиляди жители, от тях 110 хиляди населяват самия град.

Жилищни комплекси

ж.к. "Сторгозия" - 30 000 жители
ж.к. Дружба" - 25 000 жители
ж.к. "9" - 10 000 жители
ж.к. "Мара Денчева" - 8 000 жители
ж.к. "Кайлъка" - 4 000 жители
ж.к. "Червения" - 2 000 жители
ж.к. "Скобелев" - 2 000 жители

[редактиране] История

И до днес град Плевен е запазил културно-историческото си наследство и затова е известен като град на музеите. Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи — Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг.

В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска.

През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и парично обръщение. По това време славяните дават и днешното име на града — Плевен. За първи път името се споменава в грамотата на маджарския крал Стефан V през 1270 г. във връзка с военен поход в българските земи.

По време на османското владичество Плевен запазва българския си облик. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се църкви, училища, мостове и обществени чешми. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, а през 1840 г. Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. Именно тук през 1869 г. националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище "Съгласие".

В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца (вижте Плевен (битка)). Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи. Тук се решава и изходът на войната. На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега - като Ден на признателността.

[редактиране] Религии

Плевен е град на етническата и религиозна толерантност. В града са представени повечето от най-разпространените световни религии. Преобладаваща e източноправославната, която се изповядва от около 90% от жителите на общината, 5% от населението са мюсюлмани. Никополската епархия, в която влиза и община Плевен, е най-голямата католическа епархия в страната. Римокатолици са 5% от населението. Различни протестантски църкви са също представени (адвентисти, методисти, петдесятници и др.).

Църквата „Свети Николай“ е единственият паметник от Възраждането с национално значение. Построена през 1834 г. на мястото на малкия параклис от времето на Втората българска държава, претърпял разрушения през 14 - 16 век. Със султански ферман от 1696 г. е разрешено той да бъде възстановен в стария му вид. По-късно е построена по-голяма църква, открита през 1834 г. Иконостасът е дело на майстори от тревненската резбарска школа, а иконите са рисувани от представители на самоковската школа. В храма е експонирана една от най-богатите колекции от икони на Димитър Зограф, включваща 68 икони.

Църквата „Света Троица“ е построена през 1934 г. в характерен източноправославен стил.

Сведения за църквата „Света Параскева“ се срещат в османо-турски регистри от 1523 г. По предложение на църковното настоятелство през 1870 г. на мястото на старата сграда е издигната нова, тържествено осветена лично от екзарх Антим I.

През 2001 година започва строежът на католическа църква, като се очаква той да приключи към края на 2007 година. С бързи темпове върви строителството на новия православен храм в жилищен комплекс „Сторгозия“.

[редактиране] Политика

Разпределение на местата в Общинския съвет

2003 — Найден Зеленогорски (ОДС) печели на втори тур с 62% срещу Христофор Дочев (Граждански форум – Плевен, настояще и бъдеще).
1999 — Найден Зеленогорски (ОДС плюс) печели на втори тур с 51% срещу Румен Петков (независим).
1995 — Румен Петков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 52% срещу Теодосий Симеонов (ОДС).

[редактиране] Икономика

Допреди 15 години Плевен беше един от силно развитите промишлени градове, като структуроопределящи бяха отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. В частност тук се произвеждаха машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше вторият по големина в страната. Градът се посещаваше от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР. В момента нефтената рафинерия "Плама" практически не работи, някои машиностроителни и металообработващи предприятия са ликвидирани, другите са свили многократно производството си; същото се отнася и за хранително-вкусовата промишленост. Има силно развитие на леката промишленост, водещи са фирмите "Мизия 96" (конфекция) и "Яна" (трикотаж); в тези браншове има още десетина средни и над 100 малки фирми. След 1991 г. има срив на туристическия поток, но от 2002 г. насам градът постепенно възстановява позициите си в бранша.

[редактиране] Образование

Висши училища:

Медицински университет [1]
Медицински колеж [2] към МУ, Плевен
Педагогически колеж [3] [4] към ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“

Средни училища:

Математическа гимназия "Гео Милев"
Професионална гимназия по туризъм "Алеко Константинов"
Гимназия с преподаване на чужди езици
Държавна финансово-стопанска гимназия "Интелект"
СОУ "Иван Вазов"
Професионална гимназия по химични тенологии проф "Асен Златаров"
Професионална гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване

[редактиране] Културни и природни забележителности

Плевен е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз.

Мавзолей-параклис "Св. Георги Победоносец", 09.00-12.00 и 13.00-18.00 ч., почивни дни - неделя и понеделник, има печат.;
Панорама "Плевенска епопея 1877 г.", 09.00-12.00 и 12.30-17.00 ч. без почивен ден, има печат.;
Регионален исторически музей, 09.00-12.00 и 13.00-17.00 ч., почивни дни - неделя и понеделник, има печат.

[редактиране] Исторически забележителности

С Руско–турската освободителна война се свързват почти всички исторически забележителности на града. Близо 200 са паметниците, които напомнят на поколенията за най–кървавите битки, които са се водили по тези места. В центъра на града на Площад "Възраждане" 5 се намира Мавзолеят–гробница на руските и румънските войници, убити по време на войната. Друга забележителност, на която можете да се полюбувате е Плевенската панорама. Тя е разположена на върха на хълм. Създадена е в чест на 100 годишнината от Плевенската епопея, по подобие на Бородинската панорама в Москва. В близост до нея се намира и редутът, който генерал Скобелев е щурмувал три пъти. В негова чест паркът около Панорамата е наречен Скобелев.

Освен паметниците от Руско-турската война на територията на парк "Кайлъка" се намират и основите на римската крепост Сторгозия. Изградена е в късната античност - IV-VI в., на площ от 31 дка. Запазени и реставрирани са: укрепителната система, раннохристиянска базилика, хореум. Базиликата с размери 45 на 22 м. е трикорабна, триабсидна, с колонада от южната страна.

[редактиране] Природни забележителности

Плевен е известен с парк Кайлъка. Скобелевият парк е разположен на самото бойно поле, където отрядът на ген. Скобелев води кръвопролитни сражения за превземането на Плевен. От тогава до наши дни напоената с кръв земя се нарича “Мъртвата долина”. По неповторим и силно въздействащ начин в парка се издига единствената по рода си на Балканския полуостров Панорама “Плевенска епопея 1877”. Сградата символизира трите щурма с блокадата на града. В парка са разположени: Костницата, Къща-музей “Стоян и Владимир Заимови”, автентични оръдия, десетки братски могили и паметници.

[редактиране] Опера и театър

Драматично-куклен театър "Иван Радоев"
Държавна филхармония (до 1992 г. действа и опера "Христо Бръмбаров", а след закриването й към филхармонията се създава открита оперна сцена, просъществувала до 2003 г.)
Северняшки ансамбъл за народни песни и танци

[редактиране] Музеи

Исторически музей - издигнат е в чест на местните граждани, загинали в Сръбско–българската война през 1885 г.
Скобелев парк-музей изграден е на самото бойно поле през 1904-1907 г. На това място по време на третия щурм на Плевен (30 август - 11 септември 1877 г.) отрядът на генерал Скобелев води кръвопролитни сражения, в които падат убити и ранени 6500 воини. Напоената с кръв местност оттогава се нарича “Мъртва долина”. Костите на загиналите намират вечен покой в 9-те братски могили и костницата. Десетки руски оръдия от войната са подредени като батареи.
Къща-музей "Цар Освободител Александър ІІ" Къщата на семейство Вацови, с богата вътрешна уредба, е построена през 1873 г. от същите дряновски майстори, които са строили къщата на Таки х.п. Георгев и църквата "Св. Параскева". Тук на 11 декември 1877 г., ден след падането на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър ІІ , на когото е представен плененият турски генерал Осман паша. От 12 до 22 декември в този дом живее първият военен губернатор на Плевен ген. Скобелев. При създаването на музея през 1904-1907 г. около къщата е устроен красив парк с оригинална ограда, експонирани са две батареи от руски оръдия и бюстове на бележити командири от руската и румънската армии.
Регионалният исторически музей, Плевен е научен и културно-просветен институт, самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към Община Плевен. Осъществява своята дейност по издирването, проучването, представянето, опазването и популяризирането на паметниците на културата, природните образци, флората и фауната на територията на Област Плевен, където са разкрити значими археологически обекти - римският град Улпия Ескус при с. Гиген, късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия край Плевен, средновековната българска крепост в Никопол. По профил музеят е общоисторически с природонаучен отдел. В структурата му са включени следните основни специализирани отдели и обслужващи звена: Археология, История на България ХV - ХІХ в., Нова и най-нова история, Етнография, Природа, Фондове и научен архив, Връзки с обществеността, ателие за реставрация и консервация, Фотолаборатория, библиотека. Музеят и музейните фондове са разположени в представителна двуетажна сграда - паметник на културата с национално значение, с обща площ от около 7000 м2 и парк с открита експозиция на площ от 37 дка. Основният фонд на музея включва над 180 000 музейни единици. Специализираната библиотека на музея разполага с над 10 000 тома научна литература и периодични издания. (Данните са от официалния сайт на Регионалния исторически музей, Плевен http://www.plevenmuseum.dir.bg)

[редактиране] Редовни събития

Лауреатски дни "Катя Попова"
Ежегоден панаир "Партнерс експо"

[редактиране] Личности

Родени в Плевен
- Венцеслав Андрейчев (1941-2001), физик
- Греди Асса (р. 1954), художник
- Емил Димитров (1940-2005), певец
- Анастасия Димитрова (1815-1894), учителка
- Георги Димов (р. 1954), художник
- Диана Дудева (р. 1868), гимнастичка
- Карло Луканов (1897-1982), политик
- Тереза Маринова (р. 1977), лекоатлетка
- Александър Оббов (1887-1975), политик
- Румен Петков (р. 1961), политик
- Данаил Попов (?), революционер
- Бойко Станкушев (р. 1954), журналист
- Красимир Тодоров (р. 1959), художник
- Слави Трифонов (р. 1966), телевизионен водещ
- Асен Халачев (1889-1923), политик
- Наталия Симеонова,телевизионен водещ
- Анна Цолова,телевизионен водещ
- Гала,телевизионен водещ
- Любо (група "ТЕ"),певец
- Людмила Дяковска,певица
- Хрисимир Димитров (р. 1974), баскетболист, национал
- Петър Петров (р. 1970), баскетболист, национал
- Рени,певица

Починали в Плевен
- Стоян Заимов (1867-1932), революционер
- Асен Халачев (1889-1923), политик

Други личности, свързани с Плевен
- Дора Винарова (р. 1926), режисьор, завършва гимназия през 1945
- Никола Ракитин (1885-1934), писател, живее в града след 1908
- Александър Стамболийски (1879-1923), политик, учи в Лозаро-винарското училище през 1895-1897
- Пламен Гетов (р. 1959), футболист, национал
- Цветан Антов (р. 1964), баскетболист, национал

[редактиране] Спорт

Плевен е сред водещите спортни центрове в България. Стотици са плевенските спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Връх на спортните постижения са олимпийските титли от олимпиадата в Сидни на Тереза Маринова (лека атлетика) и Гълъбин Боевски (вдигане на тежести). Спортното училище в града безспорно е най-силната школа за откриване и развитие на спортни таланти. Модерната материална база на училището, високото ниво на учебно-тренировъчния процес и добрите специалисти са предпоставка за бъдещи успехи. Всяка година над 2500 ученици участват в общинските и областните ученически игри по футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса, хандбал, шахмат и др. Най-много отличия носят на Плевен състезателите по карате, лека атлетика, борба, вдигане на тежести, волейбол, тенис на маса. В полза на спортисте е модерният спортен комплекс"Спартак".Там тренират читирикратните бронзови медалистки по волейбол ВК"Спартак" -96,националните шампиони по тенис на маса от "Тетрон",както и националните ни шампиони по бокс от"Спартак". Баскетболният клуб “Спартак” отново е сред водещите отбори във вътрешното ни първенство. След спечелването на шампионските титли през 1995 и 1996 г. и на Купата на България през 1996 г. плевенските баскетболисти отново са с шансове за призово класиране. Футболни клубове - “Спартак” и "Белите орли" преодоляха тежките финансови проблеми. След трудностите през последния сезон те уверено вървят към първия ешелон. Плевенските спортисти разполагат с 2 стадиона, зали за тенис, волейбол и баскетбол, закрита лекоатлетическа писта, 2 тенискорта, рудербасейн за целогодишна подготовка, база за конен спорт и др.

Парк "Кайлъка" е любимо място за отмора на плевенчани с условия за масов спорт. Град Плевен разполага с модерен спортен диспансер, който осигурява постоянен медицински надзор на активните спортисти и дава възможност да се провеждат лечебни и възстановителни процедури.

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

В тази статия са използвани материали, предоставени от Община Плевен.

Градове в България с над 20 000 жители
Айтос \| Асеновград \| Благоевград \| Ботевград \| Бургас \| Варна \| Велико Търново \| Велинград \| Видин \| Враца \| Габрово \| Горна Оряховица \| Гоце Делчев \| Димитровград \| Добрич \| Дупница \| Казанлък \| Карлово \| Карнобат \| Кърджали \| Кюстендил \| Ловеч \| Лом \| Монтана \| Нова Загора \| Пазарджик \| Панагюрище \| Перник \| Петрич \| Пещера \| Плевен \| Пловдив \| Попово \| Разград \| Русе \| Самоков \| Сандански \| Свищов \| Севлиево \| Силистра \| Сливен \| Смолян \| София \| Стара Загора \| Троян \| Търговище \| Харманли \| Хасково \| Шумен \| Ямбол

Градове в България с над 20 000 жители