Луноход 2
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лухонод 2 е вторият от двата спускаеми апарата, изпратени от СССР към Луната с цел изследване на нейната повърхност по програмата Луноход.
Апаратът е изстрелян на 8 януари 1973 г. в 06:55:38 стандартно време. Общата маса на апарата е 4850 kg.
Апаратът Луна 21 доставя Луноход 2 на повърхността на Луната. Основните цели на мисията са връщане на снимки, изследване на фоновата светлина и дали е възможно провеждането на астрономически изследвания от повърхността, наблюдения на слънчевите рентгенови лъчи, измерване на местното магнитно поле, изследване на повърхностния материал, както и установяване на разстоянието между Земята и Луната с висока точност с помощта на огледало монтирано на апарата, отразяващо лазерен лъч изпратен от Земята.
Съдържание |
[редактиране] Устройство и оборудване на апарата
Апаратът има размери 1,70 x 1,60 x 1,35 m и има маса 840 kg. Шасито има 8 колела, монтирани на независимо окачване, с независими елетромотори и спирачки. Апаратът може да се придвижва със скорост от 1 до 2 km/h. Оборудването включва четири телевизионни камери, способни на заснемане на видеоизображения със скорост от един кадър на всеки 3,2 до 21,1 секунди. Този видеопоток бива изпратен към наземното управление, където екип от петима оператори изпраща навигационни команди в реално време.
Апаратът се захранва от слънчеви панели, монтирани на вътрешната част на разтварящ се капак в горната част на инструменталния отсек. Слънчевите панели захранват и батерии, позволяващи апаратът да запази минимални функции по време на лунната нощ. По време на лунната нощ електрониката се поддържа в работна температура от топлината, отделена от радиоактивния разпад на полоний-210.
Оборудването включва и устройства за измерване на различни характеристики на лунната почва, рентгенов спектрометър, рентгенов телескоп, детектори на космически лъчи, магнетометър монтиран на мачта с дължина 2,5 m, както и лазерна установка, фотодетектор (Рубин-1) и огледало изготвено във Франция имащо за цел отражение на лазерни лъчи изпратени от Земята. Общата маса на Луна 21 и Луноход 2 е 1814 kg.
[редактиране] Описание на мисията
Ракетният носител тип СЛ-12/Д-1-е изстрелва апарата в паркова околоземна орбита, като в последствие се задейства двигателят на последната степен, изпращащ апарата към Луната. На 12 януари 1973 г. апаратът навлиза в окололунна орбита с максимална и минимална височина над лунната повърхност от 100 и 90 km съответно. На 13 и 14 януари минималната височина е намалена на 16 km. На 15 януари след 40 обиколки около Луната, орбиталната скорост е намалена още повече и апаратът преминава в свободно падане. На височина от 750 m се задействат главните двигатели за меко кацане. След намаляване на височината до 22 m, главните двигатели се изключват и се задействат второстепенните двигатели. След намаляване на височината до 1,5 m се изключват и второстепенните двигатели и апаратът пада на повърхността със скорост от около 2 m/s (7,5 km/h). Мястото и часът на кацане е 23:35 стандартно време в Кратера на Мониер с координати 25,85 северна ширина и 30,45 източна дължина.
След като осъществява меко кацане, Луноход 2 заснема с камерите си своите околоности и се отделя от Луна 21 на 16 януари в 01:14 стандартно време. След това апаратът зарежда батериите си в продължение на два дни и на 18 януари заснема още снимки на Луна 21 и местността на кацане. След приключване на тези дейности апаратът започва да изследва Луната, като в продължение на четири месеца успява да премине 37 km по повърхността, заснема 86 панорами и предава 80 000 снимки. По време на лунната нощ апаратът преминава в режим на изчакване, като бордната електроника бива подгрявана от радиактивен изотоп. Извършени са също така и множество измервания на свойствата на лунната почва и измервания на разстоянието от Земята до Луната с помощта на носеното от апарата огледало.
На 4 юни СССР обявява, че мисията е приключила, като най-вероятно повредата в апарата е настъпила по време на лунната нощ през май-юни. Апаратът е оставен в позиция, непозволяваща използването на бордното огледало — факт, сочещ неочаквана повреда.
