Лазер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лазерът (от английски laser — light amplification by stimulated emision of radiation) е устройство, чрез което се създава успореден сноп от кохерентна (с еднаква дължина на вълната и фаза) светлина с голяма яркост. В основата лежи явлението стимулирано излъчване водещо до принудително усилване на светлинното излъчване след многократното му преминаване през дадена прозрачна твърда, течна или газова активна среда. Първоначално е открит мазерът (maser — microwave amplification by stimulated emision of radiation) който излъчва сноп от радиовълни и по-късно по аналогия се поражда идеята за laser (от английски — light, светлина).

Първият прототип на лазера е с активна среда от рубинов кристал с цилиндрична форма, на който двете чела са полирани за да служат като отразяващи повърхности. По късно се появява лазер използващ среда от хелий и неон (He — Ne), както и лазери с друга структура работещи на същия принцип.