Маркиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маркиан византийски император
Роден:	ок. 390 Тракия
Починал:	януари 457

Флавий Маркиан или Марциан (на латински: Flavius Marcianus, Флавиус Марцианус, на гръцки: Φλάβιος Μαρκιανός, Флавиос Марикианос) е император на Източната Римска империя от 450 г. до смърта си през 457 година.

Съдържание 1 Ранни години 2 Възкачване на трона 3 Управление 4 Извори

[редактиране] Ранни години

Маркиан е тракиец по произход и син на наемен войник. В младоста си той постъпва в армията и по-голямата част от живота си прекарва в походи ^[1]. По време на Персийската война от 420—422 г. служи като обикновен войник в армията на гота Ардавурий. По-късно, в 443 г., участва в похода на Аспар в Африка, попадна в плен на вандалите, но е пуснат от самия крал Гизерих, който, както гласи преданието, първи предсказал на Маркиан, че ще бъде император. Маркиан се заклева, че никога повече няма да вдигне оръжие срещу вандалите.

[редактиране] Възкачване на трона

Когато Теодосий II починал, сестра му Пулхерия, докато още никой не знаел за смъртта на императора, пратила да извикат Маркиан и, когато той дошъл, казала: «Тъй като императорът се помина, то аз избирам тебе измежду целия сенат, като най-достойният от всички. Дай ми дума, че ще уважиш девството ми, което съм обещала Богу, и аз ще те провъзглася за император». Маркиан обещал, и Пулхерия, извикала патриарха и сената, и го обявила за римски император ^[2]. После той встъпил в брак с Пулхерия, но не я познал като жена ^[3].

[редактиране] Управление

Маркиан бил умен, но слабо образован човек. Въпреки това негово управление се характеризира с укрепване на империята, както в икономически така и във военно-политически план, вследствие на икономическите и финансови реформи проведени от него и на ефективната защита на границите от външни неприятели.

С помоща на суровия си характер той успял да обуздае своеволията на евнусите и да спре разточителствата. Също така забранил търговията с длъжности и презаселил обезлюдените провинции. През 452 г. отблъснал атаките срещу провинциите Сирия и Египет и потушил вълненията на арменската граница през 456 година. Друго значително събитие през неговото царуване е Четвъртият Вселенски събор в Халкедон от 451 г., на който Маркиан се опитал да посредничи между враждуващите теологични школи.

Когато през 450 г. Атила поискал от него ежегодния данък, Маркиан отвърнал, че не бил длъжен да плаща обещаното от предшественика му и че "златото е за приятелите, а желязото за враговете". Ако Атила го заплашел с война, той щял да събере сила, която да не остъпва на неговата. Атила известно време се колебал с кого по-напред да почне война - с Рим или Константинопол. Накрая все пак решил първо да нападне Западната империя и само преждевременнта му смърт през 453 г. му попречила да отмъсти на Маркиан ^[4].

Византийският император не предприел нищо в отговор на кампаниите на Атила и, верен на обещанието си, не вдигнал меч срещу вандалите, които превзели Рим през 455 година. В последно време обаче се появяват съмнения, че все пак Маркиан е взел по-дейно участие в подпомагането на Западната Римска империя, отколкото историците доскоро смятаха, и че неговият пръст може да бъде забелязан в събитията довели в крайна сметка до смърта на Атила ^[5].

[редактиране] Извори

1. ↑ Евагрий: 2; 1
2. ↑ Теофан: 443
3. ↑ Евагрий: 2; 1
4. ↑ Приск: 12
5. ↑ Babcock, Michael A., The Night Attila Died: Solving the Murder of Attila the Hun, Berkley Books, 2005.

Теодосий II

>>>

Византийски император (450— 457)

>>>

Лъв I