Любомир Левчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Любомир Левчев български писател

Роден:	29 април 1935 Троян, България

Любомир Спиридонов Левчев е български поет и писател. Роден е в Троян, завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.

Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на два романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“.

Работи в Радио София и вестник Литературен фронт. Влиза в тясното приятелско обкръжение на Тодор Живков, комуто посвещава свои стихове, сравняващи го с Левски и с Ботев. Председател на съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. От 1991 г. е собственик на издателска къща „Орфей“.

Носител е на редица международни отличия:

Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985);
Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985);
Награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986);
Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989);
Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993).

По повод неговата 70-та годишнина през 2006 г. Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден Стара планина - първа степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“.