Троян
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Троян е град в Северна България, Област Ловеч, на 35 км южно от Ловеч. Разположен терасовидно край р.Бели Осъм, в северното подножие на Троянско-Калоферски дял на Стара планина. Крайна гара на ж.п. линията Левски-Троян. Шосейни връзки с Ловеч, Тетевен, Севлиево, Априлци, а през Троянския проход - с Карлово и Пловдив. Градът е втори по големина в областта след Ловеч и е административен център на община Троян.
| Троян | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Ловеч | ||
| Население: | 26 549 | ||
| Надм. височина: | 400 м | ||
| Пощ. код: | 5600 | ||
| Тел. код: | 0670 | ||
| МПС код: | ОВ | ||
| Кмет | |||
| Дилян Енкин | |||
| Адрес на общината | |||
| тел. централа: (0670) 68050 факс: (0670) 23215 |
|||
Съдържание |
[редактиране] География
Троян се намира в планински район. Разположен е по течението на река Бели Осъм, в подножието на Троянско-Калоферския дял на Стара планина. Намира се на 175км. от София и 120км. от Пловдив.
[редактиране] История
Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити.
Троян възниква през ХV век като попътно селище в началото на Троянския проход. Името си Троян получава от древноримския път Виа Траяна, свързващ Дунав с Бяло море още през I - II век от н.е.
В началото на турското иго тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на 19 век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа.
През 1868 г. Троян е обявен за град. През 1871 г. Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски. През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.
[редактиране] Политика
- 2003 — Дилян Енкин (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ОБТ, ПДСД) печели на първи тур с 57% срещу Вълчо Вълчев (СДС).
- 1999 — Дилян Енкин (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, КП, ОБТ, СО) печели на първи тур с 53% срещу Красимир Кънчев (ОДС плюс).
- 1995 — Дилян Енкин (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 50% срещу Тотю Тотев (СДС, БСДП, ДПС).
[редактиране] Кметове
- Бочо Пенчев Попов 1878-1879
- Минко Мирчев Пеновски 1879-1880
- Калчо Ангелов Гайдарски 1881-1882
- Васил Хаджикалчев Балевски (1) 1883-1884
- Мичо Колев Думанов 1885-1887
- Цочо Спасов Шипковенски (1) 1887-1889
- Петко Дочев Боджаков (1) 20.10.1890-1892
- Цочо Спасов Шипковенски (2) 1893-1895
- Цочо Спасов Шипковенски (3) 1895-21.08.1896
- Найден Дочев Серяков 20.09.1896-1898
- Петко Дочев Боджаков (2) 1899-1901
- Васил Хаджикалчев Балевски (2) 1901-1902
- Минко Станев Памукчиев 1902
- Петър Кинов Балевски (1) 1903-1905
- Петър Кинов Балевски (2) 1906-1908
- Васил Иванов Марковски (1) 1909-1.04.1912
- Александър Ненов Шипковенски (1) 02.04.1912-1914
- Александър Ненов Шипковенски (2) 1915-03.02.1920
- Димитър Минков Икономов 04.02.1920-28.10.1922
- І Тричленна комисия 29.10.1922-17.07.1923
- Васил Кънев Табаков (председател)
- Пенко М. Мондешки
- Цочо Ст. Дамянов
- ІІ Тричленна комисия 17.07.1923-10.07.1924
- Пенчо Минков Минковски (председател)
- Нено Дамянов Шипковенски
- Пенчо Тончев Балевски (до 08.04.1924)
- Никола Минков Таслаков (от 08.04.1924)
- ІІІ Тричленна комисия 11.07.1924-29.12.1924
- Александър Ненов Шипковенски (председател)
- Лалю М. Топалов
- Пенчо Т. Балевски
- Александър Ненов Шипковенски (3) 29.12.1924-20.06.1926
- Пенчо Тончев Балевски (1) 20.06.1926-03.10.1926
- ІV Тричленна комисия 04.10.1926-24.12.1926
- Христо Стойнов Иванов (председател)
- Павли Бочев Топалов
- Ганко Колев Цанов
- Никола Цанков Стаевски 25.12.1926-25.10.1927
- Пенчо Тончев Балевски (1) 24.10.1927-13.08.1928
- V Тричленна комисия 14.08.1928-10.01.1929
- Дамян Ненов Шипковенски(председател)
- Павли Бочев Топалов
- Гадю Василев
- Дамян Ненов Шипковенски 11.01.1929-31.01.1932
- VІ Тричленна комисия 01.02.1932-05.04.1932
- Пенчо Минков Николов (председател)
- Дочо Петков Боджаков
- Стефан Иванов Милиджийски
- Васил Цвятков Петков (1) 06.04.1932-20.12.1933
- VІІ Тричленна комисия 21.12.1933-10.04.1934
- Ангел Стефанов Гайдарски (председател)
- Петко Андреев Спасовски
- Петър Акимов Галица
- Васил Цвятков Петков (2) 11.04.1934-10.05.1934
- VІІІ Тричленна комисия 11.05.1934-21.05.1934
- Васил Иванов Марковски (председател)
- Стойко Минков Семерджиев
- Пенчо Василев Боджаков
- Димитър Николов Гимиджийски 01.06.1934-14.10.1934
- Мирчо Василев 15.10.1934-13.09.1939
- Йоаким Балев Балевски (1) 14.09.1939-15.03.1940
- Васил Ненов Ковачев (1) 15.03.1940-30.04.1940
- Иван Спасов Марковски 01.05.1940-15.10.1940
- Васил Ненов Ковачев (2) 15.10.1940-15.12.1940
- Йоаким Балев Балевски (2) 01.1941-09.09.1944
- Власи Власев Власковски 10.09.1944-23.11.1946
- Иван Мичев Цоновски (1) 24.11.1946-15.03.1948
- Пенчо Минков Шейтанов 16.03.1948-15.06.1949
- Петър Иванов Пачев 16.06.1949-30.04.1950
- Иван Мичев Цоновски (2) 01.05.1950-23.12.1952
- Минко Димитров Севлиевски 24.12.1952-30.09.1954
- Петко Лазаров Печев 01.10.1952-01.08.1955
- Петрана Дилийска 30.09.1955-20.02.1956
- Киро Данков Киров 21.02.1956-30.03.1959
- Павел Цанков Стойчев 01.12.1959-30.09.1960
- Христо Петков Иванов 10.1960-20.05.1969
- Минко Тончев Миревски 21.05.1969-03.06.1976
- Пенко Маринов Даскалов 03.06.1976-15.07.1985
- Никола Цанов Цоневски 15.07.1985-07.03.1988
- Марин Стефанов Ганков 07.03.1988-25.10.1990
- Марко Стойков Табаков 25.10.1990-13.10.1991
- Константин Иванов Фичев 26.10.1991-1995
- Дилян Енкин (1) 1995-1999
- Дилян Енкин (2) 1999-2003
- Дилян Енкин (3) 2003-
[редактиране] Икономика
На територията на град Троян развиват дейност множество малки и средни фирми и предприятия, и няколко големи, сред които „Машстрой“, „Елма“, „Лесопласт“, Actavis.
[редактиране] Природни забележителности
В района на Троян се намират природните резервати - Козя стена, Стенето, Северен Джендем. Те са част от Национален парк-Централен Балкан - известен със своята уникална растителност и животински свят.
В резервата Северен Джендем се намират около 30 водопада с височина над 20 м.Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.
Резерватът Стенето обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер.В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастична форма.
Интересно карстово образувание е скалния свод “Крали Маркова дупка”, в близост до хижа Амбарица.
Козя стена е най-малкия резерват в парка, създаден с цел опазването на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му са разположени уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.
Местността Беклемето е в началото на Троянския проход, на 1320 м. надморска височина, с хубави поляни и широколистни гори. Там е построено едноименно туристическо селище, чието изграждане започва през 1962г. по специален план. Беклемето предлага чудесни условия за зимен туризъм. В непосредствена близост се намира най-добрата писта в България за ски-бягане и биатлон в широколистна гора, отговаряща на европейските изисквания.
[редактиране] Културни забележителности
В околностите на Троян (на 10 км) е историческият Троянски манастир "Успение Богородично" - трети по големина в България. Църквата "Св. Параскева" (1835 г.) - архитектурен ансамбъл и действащ храм, разположен до Марковия мост.
Архитектурният комплекс "Нунки" - реставрирани къщи в типичен за района възрожденски стил.
[редактиране] Музеи
Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства - уникален за страната музей, който се намира в центъра на Троян. Експозицията представя следните основни теми: керамика, дърворезба,иконопис, художествено металообработване, народно облекло и тъкани. Най-старите експонати са от 10-9 век пр.н.е.- предмети от Тракийски могилен некропол , открит до Троян. В музея ще видите още уникален макет на Троянската занаятчийска чаршия от 19 век; автентична грънчарска и бъкличарска работилница от същото време.
Природонаучният музей в с. Черни Осъм е уникален за страната. В трите му зали са експонирани 700 представители на флората и фауната на Централна Стара планина. В сградата на музея се намира Посетителският център на Национален парк-Централен Балкан.
Националното изложение на народните и художествени занаяти в с.Орешак, разположено непосредствено до Троянски манастир, демонстрира майсторството на занаятчиите от района и страна, а често и от чужбина. Тук посетителят може не само да се наслади на форми и багри, но и да си купи сувенир за спомен. По предварителна заявка се организират демонстрации на занаяти и дегустации на троянска сливова ракия.
[редактиране] Редовни събития
- 14 октомври - Празник на Троян - денят на Св. Петка - Параскева, небесната покровителка на града.
- Празник на Сливата и Сливовата ракия - провежда се ежегодно в края на месец септември, с многобройни посетители - дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия. Победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.
- На 15 август /Успение Богородично/ стотици честват храмовия празник на Троянския манастир с литийно шествие, предвождано от чудотворната икона "Света Богородица Троеручица".
[редактиране] Личности
- Иван Хаджийски, социолог
- Милко Балев, политик
- Сашо Диков, спортен журналист
- Минко Герджиков, заместник-кмет на София
- Теодор Шишманов, музикант
- Минко Николов, литературен критик
- Али Моллов, борец
- Власи Власковски, политик и общественик
- акад.Ангел Балевски, учен
- Христо Радевски, поет
- проф. д-р Никола Шипковенски, лекар-психиатър
- проф. д-р Марко Семов, социолог
[редактиране] Други
В Троян се намира единственият по рода си на Балканския полуостров Институт по планинско земеделие и животновъдство. В него работят специализирани учени, занимаващи се със селекция на растения и животни.
Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести - Открита е на 05.07.1905г. като противотуберкулозен санаториум и е първата специализирана болница за белодробни болести на Балканския полуостров.
[редактиране] Външни препратки
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
