Мадара
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ма̀дара е село в Североизточна България. То се намира в Община Шумен, Област Шумен.
| Мадара | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Шумен |
| Община: | Шумен |
| Население: | 1 230 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | ? м |
| Пощ. код: | 9971 |
| Тел. код: | 05313 |
| Геогр. положение: | 43,283 сев. ш. 27,1 изт. д. |
| МПС код: | Н |
| Кмет или наместник | |
| Делка Владимирова | |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Сегашното село Мадара не е историческо. "Мадара" е название на историко-археологическия резерват, който обхваща няколкостотин декара площ, която от 2006 година трябва да бъде и защитена територия. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на Балканите. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от Делфи, Додона или останалите известни днес в Европа прорицалища на гърците.
Първите научни съобщения за Мадара прави през 19 век Гейза Фехер, по-късно детайлизира Карел Шкорпил, а първите археологически сондажи и проучвания - Рафаил Попов. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикациции той изобразява хан Крум. Втора научна школа свързва създаването му с Омуртаг, а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога - епоним на българите. За сравенние подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до персийската столица Ктезифон, но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на власта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е заимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на Византийската империя и изваян в скалите като знак на българското им притежаване.
Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. Най-интересен обаче е фрагментът от мраморен къс със зодиакалните знаци, което е пряко доказателтво, че в скалния храм е пребивавал прорицател-гадател, какъвто вероятно е имало в по-големите тракийски светилища, споменати от античните извори. Родопските светилища са посещавани и от гърци и римляни, поради граничната зона. Светилищата на север от Хемус остават сравнително непознати за античните автори, като изключим Хелис и зафиксирания там култ към Залмоксис.
От 2003 година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.
Площта около светилището вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите - все още непроучена, поради липса на средства. В средата на 20-ти век е разкопана твърде голяма по площ римска вила (над 2 декара), разположена на възвишение над сегашната ж.п. гара.
Проучени са няколко раннохристиянски светилища. Най-интересни са уникалните по запазеността и мащабността си български култови комплекси, които продължават под скалния релеф към град Каспичан и в посока на изток към село Кюлевча. Най-голямото от тях представлява постройка, разположена на около 100 квадратни метра, със запазени стени до над 2 метра, изградено около самотен скален къс, явно свързан с обожествяването му.
Според някои археолози вероятно култовият център на българите е бил тук и може би това е митичната Мундрага, спомената от средновековни автори. Напълно е възможно и тук да са били летните резиденции на хановете. От периода на цар Борис Михаил покръстителя са запазени няколко големи християнски постройки - църкви и манастири, които носят следи от пожар.
На около 3 километра от Мадарския релеф, в посока към Каспичан още преди 1944-та година е проучена скалната раннохристиянска гробница в местността "Кирека". Уникалността и е, че е изцяло вкопана в скалния отвес и носи всички белези на трако-римските некрополни съоръжения от 4-5 век. От двете и страни в скалата са издълбани урни, едната от които е с канал за отичане, а може би за събиране на сакрална течност. Входът е украсен с плитък, но богато фрагментиран кръст с големина над 1 метър. Жлебовете на входа подсказват, че е бил затварян с масивна врата и дълго време е бил използван. Някои учени изказват предположения, че това е гробницата на цар Борис Михаил, отдалечил се в близкия манастир, който е с пряка видимост към Плиска.
Намиращият се на стотина метра манастир, на полегата поляна, с изглед на север, е раннохристиянски. Твърде мащабен и с явни сведетелства (допреди да бъде разграбен от иманярите) за раскош. Землището е известно и със скалния си манастир от 14-15 век, с десетина скални килии. Най-много от тях обаче са по скалния венец на огромна височина (често над 40-50 метра) източно от Мадарския релеф и от Голямата пещера. Това е най-значителният по нашите земи скален манастирски комплекс с няколко десетки килии, просъществували като монашеско общежитие над 2 века.
По това време в подножието на скалата, в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис. Според няколко ясновидки(!) той е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-тото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато. Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди.
Повече от 20 години археологическият музей в Мадара е затворен поради липса на средства за ремонта му. Притежание на музея са неолитни оръдия на труда и един от малкото намерени златни коланни накити на българите от Първото българско царство.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Селото Мадара съществува в картите на турските военни и описанията на възрожденски пътешественици като сателитно селище, населено най-вече от жени с "леко поведение". Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.
В миналото землището на Мадарския конник е било част от земите на село Кюлевча. Сегашното село Мадара е основано от заселници от Кюлевча след Освобождението и по-късни преселници от Пиринско - през 40-те години, през 1952 и след това, и от преселници от Софийско.
Мадара е историческо селище, разположено на 17 км. източно от Шумен, в подножието на Националния историко-археологически резерват "Мадарски конник". Уникалният скален релеф е широк 3,15 м. и висок 2,90 м. Изобразява владетел на кон, забил копието си в лъв и следван от куче. Около фигурите има издълбан текст, който е силно увреден от атмосферните влияния и се тълкува по различни начини.
През 2002 г. се навършиха три кръгли годишнини: 130 години от откриването на Мадарския конник за научния свят, 30 години от включването му в световните културни ценности (под закрилата на ЮНЕСКО) и един век от първите археологически разкопки. Според "Махабхарата" Ма(н)дара е свещена планина в Хималаите, тибетско-будисткия Олимп, населявана от боговете. Шива използва Ма(н)дара като ос за своята колесница. На санскрит означава "огромна, твърда". (Яруллина, Т., 2002). Елементите, изобразени на Мадарския конник: гега, ореол, жезъл и змия са символи от планетарната индо-арийска религия "митраизъм". Като използва астрономическата програма "Скай Глас 2000", Ал. Алексиев-Хофрат достига до извода, че изображението на Мадарския конник е свързано с датата 22 август 165 г., когато на трона се възкачва Авитохол - родоначалникът на българите от Именника на българските ханове.
Мадара е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Археологически резерват, лятно работно време: 8.00-19.00 ч.; зимно работно време: 8.00-16.00 ч.; Има печат. Ако е затворено, печатът е в х. "Мадарски конник".
[редактиране] Редовни събития
Общонароден събор на 6 май Гергьовден,възроден през 1996-та година. Според стари местни предания изображението на Мадарския релеф се свързва със Свети Георги. На Гергьовден местното древно население на Кюлевча е правело хорото си на около 2 километра източно от Мадарския конник в местността "Чашките", където според предание живеел змей. С времето обаче местността станала непригодна за хорище и затова по-късно съборът е преместен под Мадарския конник.
При посещението си в Мадара през 1936-та година цар Борис ІІІ получава в дарение от кюлевчани 30-тина декара земя, за да си направи дворец. Спомен от него е иглолистно дърво, което и сега се извисява в базата на Археологическия институт и музей при БАН. С подарената му от кюлевчани земя Борис ІІІ основава сегашния резерват "Мадара", който по-късно се разпростира на значителбно по-голяма площ.
