Маримба
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маримба е музикален перкусионен инструмент от групата на пластинковите инструменти.
[редактиране] Устройство
Маримбата се състои от дървени пластини с различна големина, подредени по височина от ниски към високи в хроматичен ред (така както са подредени клавишите на пианото) върху дървена рамка във формата на трапец с две вътрешни прегради разположени по дължината ѝ.
За да бъдат закрепени пластините, те имат дупки в двата си края, през които минава струна, корда или памучен шнур, който е опънат върху прагчета, разположени върху горната част на рамката на инструмента. Така всяка една дървена пластина има прагчета в двата си края, които я отделят от пластините в съседство.
По този начин всяка една от пластините виси свободно във въздуха и не се опира в нищо. Това ѝ позволява да трепти и вибрира, когато бъде ударена със специално изработени за целта палки.
Получените трептения и вибрации са сравнително слаби и нефокусирани. За целта под всяка пластина има разположен резонатор, който ги усилва и концентрира. Така се получава характерният звук на маримбата. Резонаторите представляват алуминиеви тръби с дървена тапа в долния си край.
Инструментът има четири крака с колелца, което позволява да бъде разположен на земята и лесно да се мести от едно място на друго.
[редактиране] Диапазон на инструмента
Съвременните маримби имат диапазон от 5 октави (C-c4). Старите инструменти варират от 3 1/4 до 4 октави в зависимост от модела и фирмата производител.
Фолклорните маримби, от които е взаимствана идеята за конструирането на днешните оркестрови инструменти, варират според региона, в който се използват, от 3-4 тона до 1 1/2 октава.
Маримбата има нисък, басов, продължително разливащ се звук.
Изпълнителите, които свирят на този инструмент, използват две палки, когато изпълняват мелодична линия, и до осем палки, когато изпълняват акорди в многогласни произведения.
Друг вариянт на маримбата е така наречената ксиломаримба която обхваща диапазона на ксилофона и маримбата.
