Мидхат паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мидхат паша османски държавник
Роден:	1822 Цариград, дн. Турция
Починал:	8 май 1883 Таиф, дн. Саудитска Арабия

Мидхат паша е османски държавник, инициатор на приемането през 1876 на първата конституция на Османската империя.

Той е син на кадия, изявен привърженик на реформите. През 1844 става секретар на Фаик ефенди и го придружава в Сирия за три години. Завръща се в Цариград на служба в централната администрация и след ново пътуване до Сирия е издигнат до втори секретар на Високата порта. През 1854 негови противници успяват да го отстранят от поста. Възложена му е почти невъзможната задача да усмири бунтовете и анархията в Румелия.

Драстичните му мерки довеждат до изненадващ успех, последван от енергичното потушаване на бунтовете в България през 1857. През 1860 той е обявен за везир и паша и му е поверено управлението на Ниш. Реформите му там са толкова успешни, че султан Абдул Азис го натоварва, заедно с Фуад паша и Али паша, да подготви програма за прилагането им в цялата империя.

През 1866 Мидхат паша реорганизира Държавния съвет, а през 1869 е назначен за губернатор на Багдад, където постига същите успехи, както по-рано в Ниш. През 1871 Мидхат решава, че антиреформистката политика на великия везир Махмуд Недим е опасна за страната и той смело излага възгледите си лично пред султана. Впечатлен от решителността му, султанът го назначава за велик везир. Твърде независим за двора, Мидхат остава на власт едва три месеца, след което е министър на правосъдието и председател на Държавния съвет.

Влошаващите се условия в империята през 1876 довеждат до съюзяването на Мидхат паша с великия везир и военния министър. През май те свалят султан Абдул Азис, който е убит на следващия месец. На негово място е поставен Мурад V, но той е умствено болен и през август е заменен с неговия брат, Абдул Хамид II. Мидхат паша става отново велик везир и на 23 декември е обявена първата конституция на Османската империя, даваща значителни права на парламента. През февруари 1877 той е отстранен и изпратен в изгнание, във връзка с убийството на Абдул Азис.

След като прекарва известно време в чужбина, най-вече в Лондон, през 1878 Мидхат паша е върнат като губернатор на Сирия, а малко по-късно на Измир. През май 1879 султанът отново нарежда той да бъде арестуван. Мидхат паша се укрива и призовава Великите сили да се застъпят за него, но малко след това се предава, настоявайки за справедлив процес. През юни, заедно с други обвиняеми, той е осъден на смърт за убийството на султан Абдул Азис. Присъдата не е приета сериозно и, след намеса на британското правителство, е заменена с изгнание.

Последните три години от живота си Мидхат паша прекарва в изгнание в Таиф, Арабия, където умира през 1884, вероятно от насилствена смърт.