Морава (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
'Морава е село в Северна България. То се намира в община Свищов, Област Велико Търново.
| Морава (село) | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Велико Търново |
| Община: | Свищов |
| Население: | 1 359 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | ? м |
| Пощ. код: | 5291 |
| Тел. код: | 06326 |
| Геогр. положение: | ? сев. ш. ? изт. д. |
| МПС код: | ВТ |
| Кмет или наместник | |
| Георги Георгиев | |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Морава е село във Великотърновска област, Свищовска община. Намира се на 29 км. югозападно от Свищов, на 72 км. северозападно от Велико Търново, на ж.п. линията Левски – Свищов. Има 750 къщи и население 1400 жители.
Разположено е в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на височина около 80 м. Има умереноконтинентален климат с карнобатни черноземни почви.
[редактиране] История
Морава е старо селище. Земите около селото са били обитаеми много отдавна. Имало е селища на юг и северозападно от сегашното село. Направени разкопки от полски археолози през 1958 г. доказват съществуването първо на римско, а след това на славянско селище.
Днешното селище вероятно е започнало своето съществуване след завладяването ни от турците. Първият заселник бил турчин на име Хаджи Мусат. На негово име било кръстено и селото – Хаджи Муса.
При построяването на железопътната линия и гарата през 1908 г. общинската управа не допуснала гарата да носи името на селото според тогавашния закон, а изпратили молба и протоколно решение до Народното събрание гарата да носи името Морава. Името идва от зелената трева (зелена морава), с каквато е била обрасла тогава поляната над селото, където минавала железопътната линия. Пак по предложение на местната управа през м. март 1923 г. Народното събрание преименува селото на името на гарата.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Културна дейност: Читалище “Светлина” е основано на 23.12.1911 г. През 1934 год. с дарения и доброволен труд е построена читалищна сграда, която е съборена след земетресението през 1977 год. През 1969 г. е построена нова сграда с театрален салон с 400 места и други зали за репетиции и игри. Моравчани с гордост говорят за времето когато самодейният театър е на нивото на професионалните театри, и когато всеки сезон се подготвят по две постановки и са представяни на местно, общинско , регионално и национално ниво. В читалището са работили и работят и други колективи като: група за изворен фолклор, певчески групи, народен оркестър, танцов състав и др. Особенно място в дейността на читалището заема групата за изворен фолклор, която скоро ще отбележи своето 30 годишно съществуване. Има безброй местни, общински, регионални участия с обичаи като: “Посрещане на баба Марта”, “Наричане на пръстен”, “Игнажден”, “Пеперуда” и др. Незабравимо ще остане участието и с обичаите “Викане на къща”, “Баба Марта” в V Национален събор Копривщица – 1986 год., където са отличени със златни медали. През 2005 год. се представи отлично на Деветия национален събор “Копривщица – 2005”. Групата за стари градски песни “Блян” редовно взема участие в Общинските прегледи, имаха гостуване в предаването “Ако зажалиш...” по телевизия СКАТ, XI – фестивал “Златен кестен” гр. Петрич и др. Чудесни изяви макар и от скоро подновен състав има и групата за народни песни – изворен и обработен фолклор. Тя взе участие в Осмия Национален Петропавловски събор и Първия Национален събор за надпяване в чест на народната певица Мита Стойчева в с. Обединение през 2005 г. Към читалището постоянно работят и с много местни и общински изяви са: - групата за народни песни - деца, детски танцов състав, детска театрална група, група за народни танци жени и народен оркестър “Настроение” . Към Читалището работи библиотека с библиотечен фонд около 16000 книги. Посещава се от деца и възрастни. Развива справочна и културно масова дейност. Към читалището има и музейна сбирка където се съхраняват дрехи, предмети, вещи и уреди с които са си служили нашите предци в ежедневието. Според летописната книга на училище “Св.св. Кирил и Методий”, съхранявана в Държавен архив гр. В. Търново, през 1877 год. в с. Хаджи Муса / днешна Морава/ е построена сграда за водене на учебни занятия. Първият учител е Николай П. Христов от с. Върбица - Шуменско. До 1899 год. учителите са двама. Дълги години са учителствували Иван Иванов с неизвестно местожителство и Величко Тодоров от с. Мушуклии Великотърновско. По-нататък съставът се мени така: през 1905 г. те са 3-ма, през 1910 г. – 4, през 1919 – 5, през 1921 г. – 6. До 1921 г. в селото е имало само начално училище. През учебната 1922/23 год. се открива прогимназиален клас - V, а през следващата VI. Назначен е и първият директор – Стефан Генов от с.Родина, Великотърновско. През 1924 -1927 год. е построена нова училищна сграда. Откриването на новото училище става много тържествено през есента на 1927 год. Светла диря оставя след себе си Мичо Пенев - директор на училището от 1924 до 1952 год. В периода 1953 – 1963 год. директор е Йордан Н. Йорданов. През 1963 / 64 учебна година директор на училището става Георги Кирилов Пульов. В края на м. януари 1965 г. започва строежа на училищната пристройка и се завършва само за 8 месеца. През новата 1965/66 учебна година е ликвидирано двусменното обучение. От 1980 – 1992 год. дирекрор е Милена Ил. Колева. От 1992 - 1994 год. директор е Йордан Г. Лазаров. От 1994/95 учебна година директор на училището става Атанаска П. Василева. В настоящия момент в училището учат 135 ученика, обучавани от 8 учители. В селото ни има детска градина от две групи с 40 деца.
