Ниска околоземна орбита

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ниска околоземна орбита е орбита на изкуствен спътник около Земята, която попада между границите на атмосферата и радиационните пояси. Границите на ниската земна орбита не са твърдо определени, но обикновенно се приема, че орбита с височина от 200 до 1200 км е ниска околоземна орбита.

Често е наричана базова орбита, защото спътниците с по-висока орбита почти винаги се извеждат в ниска орбита от ракетата-носител при изстрелването си, и използват своите ракетни двигатели за да достигнат целевата си орбита. Понякога в български документи може да се срещне като ниска земна орбита, което е неточен превод на английския термин Low Earth orbit (в английския език не се прави разлика в прилагателното между орбитата на Земята около Слънцето и на орбитите на обекти около Земята).

[редактиране] Приложение

Спътниците, който се движат в ниска орбита са подходящи за наблюдение на земната повърхност. Освен това тези сателити могат да използват по-слаби сигнали за да комуникират с Земята и закъснението на сигнала е по-малко отколкото при сателитите намиращи се в по-висока орбита. Недостатък на ниската орбита е сравнително високата радиална скорост на преминаване на спътника през небесната полусфера, което налага да се използват ненасочени антени и множество наземни следящи станции, за да бъде осигурена постоянна връзка.