Ноу-хау

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ноу хау (know how - буквален превод: знам как) е специфичното знание, необходимо за изпълнение на дадена задача. То се различава от другите видове знание по това, че може директно да бъде приложено за постигане на определен резултат. Известно е също така като "процедурно знание" и понякога е по-важно за решаването на конкретна задача в практиката, отколкото другите видове знание. Например в някои правни системи ноу хау-то на компанията, което тя използва за производството на определен продукт, e нейна интелектуална собственост и като част от нейните активи може да бъде предмет на покупко-продажба. В България понякога в индустрията вместо ноу-хау се употребява "технология". Търговският закон използва понятието "производствен опит" (чл. 587, ал. 1 ТЗ). Все по-често обаче се срещат и различни указания "Как да...", "Често задавани въпроси", ръководства и др. подобни, които по дух са също ноу-хау.

Ноу хау-то никога не е универсално знание, а е приложимо само към конкретна задача. Например един компютърен експерт може да знае на теория как действува един алгоритъм, но да не знае ноу хау-то за представянето му на някой рядко използван език за програмиране. Друг пример е закупуването на модерна машина с електронно управление без необходимите инструкции за ползуване. Също и в готварството - не е достатъчно да се знае, че тараторът се прави от кисело мляко и краставици, а е необходимо да се спази и точната пропорция.

Едно от предимствата на ноу хау-то пред теоритичните знания е, че то обикновено е обогатено с колективен или личен практически опит (на английски hands-on experience), индивидуален усет, способност за оценка на ограниченията пред намирането на определено решение. По този начин то може да се окаже по-важно от теорията.

Договор за отстъпване на ноу-хау

Търговският закон регламентира договора за отстъпване на ноу-хау като лицензионен. За разлика обаче от останалите лицензионни договори, които имат за предмет права върху обекти на индустриалната собственост, договорът за ноу-хау има за предмет едно фактическо положение - знание, опит. Страната, която притежава ноу-хау, няма изключителни права върху него. Тя не може да спре друг, който самостоятелно достигне до това знание или опит, да го използва. С договора за отстъпване на ноу-хау се предоставят знания и опит, които са недостъпни за страната, която иска да ги усвои. Затова неточен е изказът в чл. 587 ТЗ, че се отстъпва "право" върху производствен опит.

С договора за отстъпване на ноу-хау едната страна се задължава да разкрие поизводствения опит, който притежава, на другата страна, която насреща се задължава да заплати възнаграждение.

Това е формален, двустранен и възмезден договор. Страната, на която се разкрива производственият опит, се задължава да го пази в тайна. А страната, която го предоставя, трябва в максимална степен да го разясни и опише, така че да се направи възможна експлоатацията му от нейния съконтрахент.