Облак на Оорт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диаграма показваща предполагаемите размери на облака на Оорт спрямо останалата част на Слънчевата система

За Облака на Оорт се счита, че има форма на сфера съдържаща комети и обгръщаща Слънцето на разстояние от около 50 000 до 100 000 АЕ, разстояние приблизително равно на 1000 орбитални радиуса на Плутон или почти една светлинна година (¼ от разстоянието до най-близката звезда Проксима Кентавър).

Най-вътрешната част от облака на Оорт е разположена в равнината на еклиптиката близко до пояса на Кайпер. Въпреки че все още няма директни наблюдения, за него се предполага, че е източник на почти всички комети навлизащи във вътрешността на Слънчевата система. За накои късопериодични комети се счита, че произхождат от пояса на Кайпер.

През 1932 г. естонският астроном Ернст Йопик прави предположение, че всички комети във вътрешността на Слънчевата система произхождат от облак разположен по периферията й. През 1950 г. идеята получава одобрението на холандския астроном Ян Оорт като обясняваща факта, че повечето комети биват унищожавани само след няколко орбити през вътрешността на Слънчевата система и биха били отдавна изчезнали, ако винаги са били в такива орбити. Според теорията, облакът на Оорт съдържа милиони кометни ядра, които са стабилни поради факта, че се намират на значително разстояние от Слънцето и слънчевото лъчение, което получават, е изключително слабо. Нови комети биват постоянно отклонявани на орбити, преминаващи през вътрешността на Слънчевата система.

Облакът на Оорт е остатък от първичната мъглявина, от която преди 4,6 милиарда години се се формирали Слънцето и планетите. Според теорията с най-широк прием, обектите в облака на Оорт са се формирали значително по-близко до Слънцето — на разстояния подобни на повечето планети. Впоследствие обаче значителната гравитация на газовите гиганти ги е "изхвърлила" на силно елиптични или параболични орбити не само в равнината еклиптиката, но под различни инклинации, формирайки облак около Слънцето. Гравитационното въздействие на съседните на Слънцето звезди значително е намалило ексцентрицитета на техните орбити.

Смята се, че другите звезди имат собствени "облаци на Оорт" и също че външните слоеве на облаците на две съседни звезди понякога се припокриват, смущавайки нормалните орбити на обектите. Звездата с най-голяма възможност да въздейства върху облака на Оорт в следващите 10 милиона години е Gliese 710.

Единственият известен обект, за който се предполага, че е от облака на Оорт, е 90377 Седна. Неговото орбитално разстояние варира от 76 до 840 АЕ и за него се счита, че принадлежи към вътрешния слой на облака. След откриването на Седна изчисленията за плътността на облака на Оорт бяха завишени и неговото разстояние до Слънцето — занижено. Също така се счита, че Слънцето се е формирало в гъст звезден куп, който е въздействал интензивно на обектите изхвърлени от вътрешността на ранната Слънчева система от газовите гиганти.

**Обекти в облака на Орт**
Номер	Име	Екваториален диаметър (km)	Перихелий (АЕ)	Афелий (АЕ)	Дата на откриване	Откривател	Метод на определяне на диаметъра
90377	90377 Седна	<1800, >1250	76 (±7)	~850	2003	Майкъл Е. Браун, Чадуик А. Тружило, Дейвид Л. Рабиновиц	топлинно излъчеане