Област Кюстендил

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карта на България, Област Кюстендил е означена

Административно деление на Област Кюстендил

Област Кюстендил е една от 28-те области на България. МПС-кодът й е КН. Тя заема площ 3 051,5 км² и има население 160 702 ж.

Съдържание

1 География
2 Списък на населените места в Област Кюстендил
3 Външни препратки

[редактиране] География

Областта е разположена ва Югозападна България с площ 3084,30 км² и население 173889д., като площта й е 2,7% от територията на страната. Граничи с области Софийска, Пернишка и Благоевградска, а на запад границата й съвпада с държавната граница на България с Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център е гр.Кюстендил. Повърхността на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната й част заемат т. нар. Кюстендилско краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското краище достига долината на р.Драговищица, планината Лисец и долината на р.Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планина Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краище по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област/източно от р.Струма/.

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на с.Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край с.Пастра – на слюда, край с.Делян на доломити, а при с.Дивля на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в гр.Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.

Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е р.Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско краище. Край с.Каменичка Скакавица р.Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70м. Язовирите “Дяково”, “Берсин”, “Дреновдол” и “Багренци” се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни.В резервата “Габра” с площ 89,5ха в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.

Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно с общ брой на населените места – 182. Административния център на областта е гр.Кюстендил. Той е разположен в Югозападната й част в Кюстендилската котловина. Център е и на община Кюстендил с 923 км² площ, което е 30,2% от територията на областта и население 73 346 жители, от които 52 828 живеят в града. Развитието на Кюстендил е тясно свързано с географското му разположение, природните дадености и традициите, съхранени от поколенията. Четири са основните пътни артерии, които водят към Кюстендил – от Република Македония по магистралата Скопие – София, от Сърбия по магистралата Ниш – Босилеград – Кюстендил, а от Дупница към Кюстендил преминава най-старият търговски път, свързвал векове наред Цариград с Бос и Адриатика. Кюстендил е успял да съхрани своята екология и културно-историческо наследство. Той е съвременен български град със специфичен облик и развитие, чието бъдеще е преди всичко в културния туризъм и изграждането на модерни рехабилитационни центрове край горещите минерални извори.

[редактиране] Списък на населените места в Област Кюстендил

Градовете са с удебелен шрифт.

Багренци, Берсин, Блатец, Бобешино, Богослов, Буново, Гирчевци, Горановци, Горна Брестница, Горна Гращица, Горно Уйно, Грамаждано, Граница, Гурбановци, Гърбино, Гърляно, Гюешево, Дворище, Дождевица, Долна Гращица, Долно село, Долно Уйно, Драговищица, Жабокрът, Жеравино, Жиленци, Ивановци, Каменичка Скакавица, Катрище, Коняво, Копиловци, Коприва, Кутугерци, Кършалево, Кюстендил, Лелинци, Леска, Лисец, Лозно, Ломница, Мазарачево, Вратца, Нови чифлик, Ново село, Николичевци, Пиперков чифлик, Полетинци, Полска Скакавица, Преколница, Радловци, Раненци, Режинци, Раждавица, Ръсово, Савойски, Сажденик, Скриняно, Слокощица, Соволяно, Стенско, Таваличево, Търновлаг, Търсино, Церовица, Црешново, Цървена ябълка, Цървендол, Цървеняно, Чудинци, Шипочано, Шишковци, Ябълково

[редактиране] Външни препратки

Областен управител на Кюстендил

	Административно деление на България
	Благоевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Видин • Враца • Габрово • Добрич \| Кърджали \| Кюстендил \| Ловеч \| Монтана \| Пазарджик \| Перник \| Плевен \| Пловдив \| Разград \| Русе \| Силистра \| Сливен \| Смолян \| Софийска област \| Област София \| Стара Загора \| Търговище \| Хасково \| Шумен \| Ямбол