Област Варна
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Област Варна е една от 28-те области на България. МПС-кодът й е В.
Съдържание |
[редактиране] Физикогеографска характеристика
Географско полжение
Област Варна източната част на Дунавската равнина. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. Граничи с областите Бургас, Добрич и Шумен. Разположена на брега на Черно море и заема площ 3820кв.км. или 3,44 % от територията на страната. Баланса на територията й е 60,0% земеделски, 28,1% гори, населени места – 6,8%, пътища и пристанища – 2,3%, водни площи – 1,9% и за добив – 0,9%.
Релеф
По-голямата част от повърхнината е хълмиста. В границите на окръга са разположени Франгенското плато (Варненско плато), Момино плато(Авренско плато), изт. части ла Провадийското плато (Добринено плато),: югозападните, части на Добруджанското плато, Камчийската планина от Източна Стара планина. По долините на р. Камчия и Провадийска река релефът е равнинен. Черноморското крайбрежие па север започва с плажовете на курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба", при които гористите склонове на Франгенското плато се спускат терасовидно към морето и достигат самата плажна ; ивица; при „Дружба" брегът се е отдръпнал по-: навътре в сушата, между нос Св. Георги и нос Галата образува големия Варненски залив. Пясъчните ивици следят крайбрежието и достигат лиманното устие на Камчия. На юг към Камчийската планина брегът отново се издига и непосредствено до морето се спускат гористите склонове на Източна Стара планина. В отделни понижения, затворени между планинските склонове, са разположени: плажните ивици при селата Шкорпиловци и Бяла.
Природни ресурси
В окръга се разкриват мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогеиска и неогепска възраст. Голяма част от тях се експлоатират в циментовата и химическата промишленост, в строителството (евксиноградски мергели, варовиците при Девня), в стъкларската промишленост (кварцовите пясъци при с. Белослав). Каменна сол се добива при гара В. Коларов, манганова руда — при селата Игнатиево и Рудник. Минерални води, богати на йод, има в района на Варна и в долината на Камчия. Природен газ се добива в шелфа до нос Галата.
Климат
Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната, ивица, където се оформя по-мек морски климат (ср. год. темп. за крайбрежната ивица е 13,2°С, от юг на север слабо се понижава). По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с ок. 10—13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето — броят на. дните с темп. 25°С или по-висока е голям. Есента е продължителна и топля. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5°С. Ср. год. темп. на мор. вода е 13,6°С {ср. год. темп. — 23,9°С). Ср. год. валежи в областа (ок. 500 мм в крайбрежните части, ок. 600 мм на 40—50 км навътре в сушата) са по-малки от ср. год. валежи за страната. Максимумът па валежите е през есента. Засушаванията са през лятото (ср. продължителност 40— 50 дни). Ср. относителна влажност на въздуха по крайбрежието е 75—80%. Характерна с годишната и денонощната периодичност на ветровете (вж Бризи). Североизточни ветрове преобладават през късна пролет, лятото и началото на есента, западните — през зимата и отчасти през есента.
Води
Почти всички реки, които текат през окръга, се вливат направо в Черно море или чрез Белославското езеро. Най-големи са Камчия(Дължина-245км. Водосборна площ- 5358км2), Провадийска (Дължина-119км. Водосборна площ- 2132км2)и Батова река. . Останалите реки са къси и маловодни — през лятото водите им намаляват готи се губят във варовиците на Дунавската хълмиста равнина (Суха река). Най-големите езера с Варненското(Повърхност- 17.4км2,Обем на водата- 165.5млн.м3)и Белославско (Повърхност- 3.9км2,Обем на водата- 9млн.м3)Областта е богат па подпочвени и на карстови води (Девненски извори).
Почви, Растителност и животински свят
Преобладават сиви горски почви и карбонатни черноземи. По-малки площи заемат излужените черноземи, типичните черноземи, оподзолените черноземи, канелените горски и алувиално-ливадните почви. Растителността е разнообразна. По Черноморското крайбрежие и в Южна Добруджа, която има степен характер, преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, балгун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В долините на Камчия и Батова река има лонгозни гори. В блатистите места ръстът тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по крайбрежните езера. За опазване на растителността с създадени природния парк” Златни пясъци”, резерватите: Камчия, Върбов дол, Крив дол, Калфата, Казашко, и Вълчи проход в източна Стара планина. На запад от Варна по стария път за София се образуванията „Побитите камъни” Близо до Белослав с намират пещерите Горна и Долна Капладжа, на р.Армира е водопадът „Орлов камък”.
[редактиране] Население
През 2007 населението на областта е 495 056 или 6.1% от населението на страната и 36.6% от населението на Североизточна България. Областта е гъсто населена 130човека на кв.км. при 70човека на кв.км. средно за България. Раждаемостта през 2005г. е по висока от тази в България, която е 9.2‰,а в област е 10.8‰.Смъртността е по ниска 12.5‰, при средна за страната 14.6‰.Естествения прираст е -1.7‰ в България е -5.4‰. Най-гъсто населения район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83% от населението на областта(406 090).Ежедневната трудова миграция в рамките на агломерацията е в размер 45хил.души дневно.Тя свързана с промишлената и курортното дело.Градското население Степента на през урбанизация (градското население) – 81%, е по-висока от средното за страната - 70% Етническата структура е: българи – 85,3%, турци – 8,1%, цигани – 3,3%. Коефициентът на икономическа активност на населението е 56% при средно за страната 46%. Като цяло населението на България през 90-те години намалява. В област Варна то се задържа, а в агломерацията леко нараства. Това се дължи на по-доброто социално икономическо положение в промишлената агломерацията спрямо останалата част на северна България
Населението на областта и агломерацията нараства както следва:
Област Варна Промишлена агломерация 1926г.- Варна-Девня 1934г.- 256 425 1934- 123 215 1946г.- 266 617 1946- 130 787 1956г.- 314 163 1956- 176 459 1965г.- 366 855 1965- 238 039 1975г.- 431 024 1975- 313 130 1985г.- 464 945 1985- 356 646 1992г.- 462 970 1992- 362 616 2001г.- 462 218 2001- 369 518 2007г.- 495 056* 2007- 406 090* 2025г.- 610 000* 2025- 520 000* 2040г.- 640 000* 2040- 550 000*
- По настоящ адрес.
- Прогнози за демографското развитие на промишлена агломерация "Варна-Девня" в ОУП до 2040г. изготвен от "Националния център за териториално развитие ЕАД-София"
[редактиране] Транспорт
Варна е многофункционален транспортен възел съчетаващ четирите вида транспорт и има международно значение. Международното летище Варна осъществява връзка с 35 страни и 101 града по света. Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторен център.
[редактиране] Образование и здравеопазване
В Област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа с 31 123 студенти и 5 значими научноизследователски институти. Осигуреността на населението в региона с общо практикуващи лекари (7,35 на 10 000 д.) е над средното за страната.
[редактиране] Политика
Има генерални консулства на: Руската федерация, Република Полша, Украйна и Почетни консули на: Германия и Франция, Италия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Унгария.
[редактиране] Икономика
Област Варна e център на Североизточен приморски район.
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Варна е 4794 лв., който е по-висок от средния за страната - 4416 лв.(2003) Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в областта през 2002 г. е над 6% от общия БВП. Морската индустрия през 2003 г. осигурява 11% от приходите в областната икономика. За областта е характерно наличието на вътрешно областни икономически различия между община Варна и останалите общини. В община Варна се намират 87% от предприятията, 70% от дълготрайните материални активи и се реализират 83% от приходите от дейността и 80% от печалбите за областта.
Туризмът осигурява 6% от приходите в областната икономика. Общият обем на легловата база в Област Варна е 60 428 легла в 370 хотела (2005). Реализираните нощувки с 32%, пренощували лица с 22%, приходи от нощувки с 125 519 868 лева или 29,3% от тези в страната. През 2003 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 433 394,7 хил. щ. дол. – на второ място след област София град. През 2004 г. областта е привлякла 8,6% от инвестициите в България. (Всички данни са от издания на НСИ)
- ВАМО АД, Варна — производство на двигатели с вътрешно горене
- Варненска корабостроителница АД, Варна — производство на плавателни съдове
- Дружба-стил АД, Варна — производство на облекла
- Елдом Инвест, Варна — производство на домакински електроуреди
- Корабостроителен и кораборемонтен завод АД, Варна — ремонт и производство на плавателни съдове
- Агрополихим АД, Девня — производство на азотна киселина, амоняк, моно- и ди-калциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат
- Захарен завод, Девня — производство на рафинирана захар
- Полимери АД, Девня — производство на дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (ПВЦ)
- Солвей-Соди АД, Девня — производство на „лека“ и „тежка“ сода
- ТЕЦ — Варна, Езерово — производство на електроенегия
- Девня-Цимент АД, Девня
[редактиране] Списък на населените места в Област Варна
Градовете са с удебелен шрифт.
[редактиране] Община Аврен
Аврен, Бенковски, Близнаци, Болярци, Добри дол, Дъбравино, Здравец, Казашка река, Китка, Круша, Приселци, Равна гора, Садово, Синдел, Царевци, Тръстиково, Юнак
[редактиране] Община Аксаково
Аксаково, Ботево, Водица, Въглен, Генерал Кантарджиево, Доброглед, Долище, Засмяно, Зорница, Игнатиево, Изворско, Кичево, Климентово, Крумово, Куманово, Любен Каравелово, Новаково, Орешак, Осеново, Припек, Радево, Слънчево, Яребична
[редактиране] Община Белослав
Белослав, Езерово, Разделна, Страшимирово
[редактиране] Община Бяла
Бяла, Горица, Господиново, Дюлино, Попович, Самотино
[редактиране] Община Варна
Варна, Звездица, Казашко, Каменар, Константиново, Тополи
[редактиране] Община Ветрино
Белоградец, Ветрино, Габърница, Доброплодно, Млада гвардия, Момчилово, Невша, Неофит Рилски, Средно село, Ягнило
[редактиране] Община Вълчидол
Бояна, Брестак, Войводино, Вълчидол, Генерал Киселово, Генерал Колево, Добротич, Есеница, Звънец, Изворник, Искър, Калоян, Караманите, Кракра, Метличина, Михалич, Оборище, Радан войвода, Стефан Караджа, Страхил, Червенци, Щипско
[редактиране] Община Долни Чифлик
Булаир, Бърдарево, Венелин, Голица, Горен Чифлик, Гроздьово, Детелина, Долни Чифлик, Кривини, Нова Шипка, Ново Оряхово, Пчелник, Рудник, Солник, Старо Оряхово, Шкорпиловци, Юнец
[редактиране] Община Девня
[редактиране] Община Дългопол
Арковна, Аспарухово, Боряна, Величково, Дългопол, Камен дял, Комунари, Красимир, Лопушна, Медовец, Партизани, Поляците, Рояк, Сава, Сладка Вода, Цонево
[редактиране] Община Провадия
Блъсково, Бозвелийско, Бързица, Венчан, Градинарово, Добрина, Житница, Златина, Китен, Комарево, Кривня, Манастир, Неново, Овчага, Петров дол, Провадия, Равна, Славейково, Снежина, Староселец, Тутраканци, Храброво, Чайка, Черковна, Черноок
[редактиране] Община Суворово
Баново, Дръндар, Изгрев, Калиманци, Левски, Николаевка, Просечен, Суворово, Чернево
[редактиране] Външни препратки
 |
||
|
Благоевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Видин • Враца • Габрово • Добрич | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Монтана | Пазарджик | Перник | Плевен | Пловдив | Разград | Русе | Силистра | Сливен | Смолян | Софийска област | Област София | Стара Загора | Търговище | Хасково | Шумен | Ямбол |
||
