Отглаголно съществително в българския език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
За отглаголно съществително в българския език традиционно се смята само такова отглаголно съществително, което се образува от глаголна основа с наставка -не или -ние. От различни глаголни основи могат да се образуват съществителни и с други наставки, например: -ба (сватба, делба и т.н.), -итба (женитба, сеитба, коситба, вършитба и т.н.), -еж (летеж, валеж и т.н.), -а (заблуда, обява, просвета, употреба и т.н.) и др., но понеже такива форми не се образуват от всички глаголи и нямат парадигматичен характер, по традиция в българската граматика не се причисляват към отглаголните съществителни. Тези съществителни също означават опредметени действия, но в българското езикознание се приема, че глаголността при тях е по-слабо изразена или изобщо не е изразена.
Съдържание |
[редактиране] Произход и разновидности
Отглаголното съществително в български генетично е свързано с миналото страдателно причастие, образувано с наставка -н- и със старата инфинитивна основа на глагола, от който се образува. В старобългарски отглаголните съществителни се образуват с наставка -нье, която се среща и във вариант -ние, например: пьсати - пьсанъ (мин. стр. прич.) - пьсанье > писание. В говоримата народна реч старобългарската наставка -нье се е преобразувала в -н’е (с меко н’) или в -не, без палаталност на н, като последният вариант се е наложил в съвременния български книжовен език при отглаголните съществителни, образуващи се с наставка -не. Тази разновидност на отглаголните съществителни е застъпена широко в съвременния книжовен език.
Отглаголните съществителни, които се образуват с наставка -ние също са наследени от старобългарски, обаче чрез посредничеството на руската редакция на старобългарския, по-точно на руския църковнославянски или на самия руски език, по време на Възраждането.
Първоначално отглаголните съществителни от двете разновидности се възприемат като синонимни, дори се налага и еднаква форма на множествено число, образуваща се с помощта на наставката -ния, например: събрание - събрания, събиране - събирания (с подобен смисъл), макар че отглаголните съществителни на -не в разговорната реч могат да образуват множествено число с наставка -та (след -не-) , например: ядене - яденета (може да се използва както в смисъл на хранене, така и в смисъл на ястие).
[редактиране] Образуване
[редактиране] Отглаголни съществителни на -не
Отглаголните съществителни от тази разновидност се образуват от основата на минало свършено време на глаголи от несвършен вид, например:
- пиша - писа-х - писане
- бера - бра-х - бране
- тъпча - тъпка-х - тъпкане и т.н.
[редактиране] Особености
При образуване на отглаголни съществителни с помощта на наставка -не се наблюдават следните особености:
- При глаголи с основна наставка в минало свършено време -о-, -а-, -и- или -я- тя се заменя с -е-, например
-
- пека - пеко-х - печене
- бръсна - бръсна-х - бръснене
- моля - моли-х - молене
- седя - седя-х - седене и т.н.
- При глаголите от първо спрежение със сегашна основа на -е-, -и- или -у-, отглаголните съществителни се образуват от сегашната основа, например:
-
- живея - живее-ш - живеене
- мия - мие-ш - миене
- плюя - плюе-ш - плюене и т.н.
- От някои глаголи се образуват дублетни форми на отглаголни съществителни, например:
-
- дъвча - дъвка-х - дъвкане и дъвчене
- плача - плака-х - плакане и плачене
- стрижа - стрига-х - стригане и стрижене и т.н.
[редактиране] Отглаголни съществителни на -ние
Отглаголните съществителни от тази разновидност са образувани от основата на минало свършено време както на свършените, така и на несвършените глаголи:
- (да) събера - събра-х - събрание
- мълча - мълча-х - мълчание
- пиша - писа-х - писание и т.н.
[редактиране] Особености
При образуване на отглаголни съществителни с помощта на наставка -ние се наблюдават следните особености:
- От глаголи с основна наставка в минало свършено време -о-, -и- или -я < ѣ отглаголните съществителни са образувани след замяна на тези гласни с е:
-
- (да) донеса - донесо-х - донесение
- мъча - мъчи-х - мъчение
- търпя - търпя-х - търпение и т.н.
- При глаголи със стара инфинитивна основа на -и-, пред което е имало д или т, ст, те се заменят съответно с жд или щ, например:
-
- (да) походя (походи-ти) - похождение
- (да) посветя (посвет-ти) - посвещение
- (да) угостя (оугости-ти) - угощение и т.н.
- При глаголи със стара инфинитивна основа на -и-, пред което е имало з или с, сл, те се заменят съответно с ж или ш, шл, например:
-
- (да) поразя (порази-ти) - поражение
- прося (проси-ти) - прошение
- (да) помисля (помысли-ти) - помишление и т.н.
- При отглаголни съществителни от глаголи със стара инфинитивна основа на -и-, пред което е имало б, п, в или м се вмъква л след тези съгласни, например:
-
- (да) поздравя (поздрави-ти) - поздравление
- (да) изтребя (истреби-ти) - изтребление
- (да) отстъпя (отъстѫпи-ти) - отстъпление
- стремя се (стрьмити-ти сѧ) - стремление и т.н.
[редактиране] Употреба
[редактиране] Отглаголни съществителни на -не
Отглаголните съществителни с наставка -не, въпреки че се образуват само от несвършени глаголи, могат да означават и действия, изразявани със свършени глаголи: Плитчините непредвидено се оказаха доста далеч от брега, което предизвика засядане на кораба (=корабът заседна).
[редактиране] Безпредложно и предложно свързване
Отглаголните съществителни с наставка -не са с ясно изразена глаголност, поради което имат възможността да запазят съчетаемостта на глагола, от който се образуват. Поради това при отглаголни съществителни, образувани от преходни глаголи може да се получи пряко допълнение (безпредложно), например:
- прибирам реколтата - прибиране реколтата
- засилвам темпото - засилване темпото.
Когато отглаголното съществително, образувано от преходен глагол, е членувано, те задължително се свързват с предлог със следващото съществително, например:
- Четенето на книги ми доставя удоволствие.
- Прибирането на реколтата е в разгара си.
Обаче дори и да не е членувано отглаголното съществително, образувано от преходен глагол, за предпочитане е то да се свързва със следващото съществително с предлог, например:
- раздаване на награди
- увеличаване на производителността и т.н.
[редактиране] Отглаголни съществителни на -ние
Отглаголните съществителни, образувани с наставка -ние често се възприемат като архаични и се заменят със съществителни с други наставки, например:
- забавление - забава
- употребление - употреба
- стремление - стремеж и т.н.
Някои отглаголни съществителни, образувани с наставка -ние обаче са навлезли широко в езика и са се наложили напълно, например: движение, откровение, влияние и т.н.
Често отглаголните съществителни, образувани с наставка -ние са стилистично оцветени, например: прегрешение, поучение, дихание и т.н.
Поради отслабената глаголност отглаголните съществителни с наставка -ние винаги се свързват с предлог със следващото съществително, например: потребление на енергия.
[редактиране] Противопоставяне на двете разновидности отглаголни съществителни
Отглаголните съществителни, образувани с наставка -не е характерна ясно изразена глаголност, т.е. действеност или процесуалност, докато отглаголните съществителни, образувани с наставка -ние много по-рядко са носители на глаголност и по принцип те функционират като „чисти” съществителни. Това води до противопоставяне с оглед на глаголност/неглаголност между двете разновидности отглаголни съществителни, която проличава например при следните двойки:
- поделяне - поделение
- отделяне - отделение
- обявяване - обявление
- сечене - сечение и т.н.
В някои случаи разликата в лексикалното значение на двете разновидности отглаголни съществителни е твърде малка или едва доловима, например:
- мъчене - мъчение
- съществуване - съществувание
- страдане - страдание
- принуждаване - принуждение и т.н.
