Пелагония
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пелагония или Прилепско-Битолско-Леринското поле, наричано от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Република Македония - северната част и Република Гърция - южната.
Името Пелагония е античното название на областта и днес то има единствено книжовна употреба като обединително на трите съставни полета на котловината - Прилепското и Битолското в Република Македония и Леринското в Гърция. Освен тези три полета в областта има обособени и още няколко по-малки като Гладно поле и Добро поле.
Котловината има овална форма силно издължена в посока север-юг, като най-северното й село е Стровия в Община Долнени на Република Македония, а най-южното Долно Котори в гръцкия Ном Лерин. На север Пелагония е затворена от планината Даутица, а на северозапад от Бушова планина, които я отделят от областта Поречие.
На запад планините Баба и Драгишец я отделят от Крушевско, Дървеник от областта Демир Хисар, а Пелистер от областите Горна Преспа в Република Македония и Голема Преспа в Гърция. Нередската планина или Вич (на гръцки Вици) отделя на югозапад Пелагония от областта Кореща (на гръцки Корестия), а на юг от областта Саръгьол. На югоизток Малка Нидже (Каймакчалан) отделя областта от Петърското (Петрес) и Островското езеро (Вегоритида), на изток Селечката планина от областта Мариово, а на североизток Бабуна планина от областта Азот. Основната водна артерия на областта е река Църна (Черна), която навлиза в областта от Демир Хисар при село Бучин и я напуска към Мариово при село Брод. Църна напоява Битолското поле в средата на Пелагония. На север през Прилепското поле текат притоците на Църна Блато и Прилепската Стара река, а на юг Леринското поле се напоява от Леринската река Сакулева и притока и Стара река.
Прилепското и Битолското поле са наклонени на юг, а Леринското - на север.
