Перник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия е предложена за избрана статия. За да бъде приета, предложението е подложено на гласуване. Всеки може да даде своя глас тук. |
| Перник | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Перник | ||
| Население: | 86 341 / 91 764 | ||
| Надм. височина: | 756 м | ||
| Пощ. код: | 2300 | ||
| Тел. код: | 076 | ||
| МПС код: | РК | ||
| Кмет | |||
| Антоанета Вълева | |||
| Адрес на общината | |||
| ул. "Св. Св. Кирил и Методий" п.к. 303 тел.: 076/2-56-33 |
|||
Перник е град в Западна България в близост до град София. Той е административен център на Област Перник и Община Перник.
Съдържание |
[редактиране] География
През град Перник минава т.нар. транспортен коридор 4, европейски път E79 и железопътна линия, която съединява Централна Европа и Гърция.
Градът е разположен на 710 метра над морското равнище. Той е най–големият град в Югозападна България след София. Разположен е на 30 км. югозападно от София, на 59 км. североизточно от Кюстендил, на 70 км. северно от Благоевград. Той е и най–големият град в България за добив на въглища.
Перник е важен транспортен център с удобни железопътни връзки за София, Благоевград, Кулата и Кюстендил. В градската част е развит тролейбусен и автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват преди всичко от общинската транспортна фирма.
През територията на града преминават автомагистрала Е 79, много първокласни, второкласни и третокласни пътища. В региона се намира един от най-старите търговски пътища на Балканите - София-Солун-Скопие.
Разположен в Пернишката котловина, край р. Струма, между планините Люлин, Витоша, Голо бърдо и рида Усоица. Владайският проход я свързва със Софийската котловина, а долината на Струма и проломът Ушите - с Радомирската котловина.
Умерено-континентален климат, характерни са честите температурни инверсии, инверсионна облачност и радиационни мъгли.
[редактиране] История
Перник е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.
Перник е наследник на средновековния град със същото име. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей.
Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.
Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през IХ век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на ХI в. селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града.
Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-ХI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население ги копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички "чернийо камък". Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.
С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник.Няколко десетилетия Перник е енергийното сърце на България.
[редактиране] Религии
Голямата част от населението на Перник е от българско. Най-разпространената религия в региона е Източното православие. В града има само източно православни християнски църкви и параклиси, а джамии, синaгоги и катедрали в района не се срещат.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Пернишката икономика е много силно засегната от икономическата криза и причините за това са много комплексни: преход от централизирана към децентрализирана система на управление; забавяне на структурната реформа и най-вече на приватизацията; загуба на традиционни пазари и в същото време малък вътрешен пазар за мощности, които бяха разчетени да задоволяват пазара на СИВ.
В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля има черната металургия ("Стомана индъстри" [1]), производство на електро- и топло-енергия ("Топлофикация -Перник"), машиностроителна и металообработваща промишленост (“Прамет”/Феромагнит/, “Струма”, “Солидус”, „ЗГГМ“, “Минералмаш”), електротехника (“Инкомс – токоизправители“), въгледобив и др. Нараства делът на леката промишленост (предимно шивашка), търговията и услугите.
Значителна част от производствените фондове са преминали в частна собственост, в т.ч. и на чуждестранни фирми (редимно от Гърция): в металургията - "Виохалко"; в шивашката промишленост - "Блупойнт", "Демо", "Арахни"; в дървообработването - "Рапид груп"; в хранителната промишленост - "Мелбон" и др.
[редактиране] Обществени институции
- Колеж по предприемачество [2] към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“
Други:
- Организация на слепите, ул. "Райко Даскалов" 11
- Дружество "Военноивалид", ул. "Радомир" 1, стая 16
- Клуб "Инвалид", ул. "Радомир" 1а
- Съюз на военно-инвалидните кооперации в България, ул. "Кракра" 14, вх. Б, ап. 14
- Регионално дружество за подкрепа на лица с умствени и физически затруднения, клон Перник
- Дружество на самотните майки, ул. "Брезник" 60
- Демократичен съюз на жените, ул. "Радомир" 1, етаж 2, стая 11
- Български женски съюз
- Регионален съвет на Българския антифашистски съюз
- Свободен младежки център, ул. "Кракра" 68/7
- Фондация "Здраве"
- Регионален координационен съвет на КНСБ
- Регионален съвет на КТ "Подкрепа"
- Комитет "Спасение"
- Фондация "Дар за бъдещето"
- Регионален комитет на БЧК, ул. "Радомир" 1
- Българско сдружение за честни избори и граждански права
- Женска инициатива за солидарност към фондация "ЖАР"
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Дворец на културата
Дворецът на културата в гр. Перник е открит на 10 февруари 1957 г., като първата копка е направена на 15 юли 1953 г. Проектант на сградата е арх. Александър Иванов Дубовик. Дворецът на културата е естествен център на богата и разнообразна дейност, наследник и продължител на значителни културни традиции. И днес като водещ културен институт участва активно в духовния живот на гр. Перник. През 1982 г. Дворецът е награден с орден “Кирил и Методий”- І степен. Нов етап в неговото развитие е 2000 г., когато творчески и административно той прераства в Общински комплекс Дворец на културата: институция, осъществяваща дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности.
Дарованието на музиканти, художници, поети, писатели, певци, танцьори и артисти се разгръща в професионални и самодейни форми. Гости и събеседници на перничани в рубриката “Автограф за Перник” са били видни национални интелектуалци като: Николай Хайтов, Дамян Дамянов, Тончо Жечев, Антон Дончев, Дончо Цончев, Павел Матев, Любомир Левчев, Георги Константинов, Гена Димитрова, Людмила Чешмеджиева, Тончо Русев, Божидар Димитров, Андрей Пантев, Петко Йотов, Елена Йончева, Велислава Дърева и др. Много характерно за институцията е редовното представяне на книги от млади пернишки таланти и от утвърдени национални автори.
Професионален духов оркестър: през 1902 г. “Мини Перник” създават първия граждански духов оркестър в България. Чешки и български капелмайстори изграждат този уникален за времето си състав, който става основа за музикалната традиция на миньорския град. В по-ново време, от 1965 г. той преминава към Двореца на културата. Характерно за репертоара на Духовия оркестър е жанровото разнообразие: от една страна той включва инструментални и класически пиеси на български и световни автори или аранжиран фолклор и пиеси от съвременни наши композитори, от друга -известни пиеси от мюзикъли и оперети, произведения за смесен хор и духов оркестър, до съвременен джаз и рокмузика. Оркестърът е носител на Златната лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци и на други национални и международни отличия. Много български музиканти имат принос за успехите на оркестъра. Днес негов диригент е доц. Христо Тонев.
Камерен оркестър "Орфей" - създаден от общината на гр. Перник през 1975 година. От следващата година след успешното му участие в международния конкурс за оркестри на името на Херберт Фон Караян в Западен Берлин, оркестърът се вписва трайно в музикалния календар на града, региона и страната. Репертоарът му, който постоянно се обогатява, обхваща почти всички значими произведения за такъв състав от времето на музикалния барок до нашето съвремие. Камерен оркестър “Орфей” е партньор на много именити български солисти и по традиция подкрепя младите музикални дарования.
Народен оркестър - съществува от 1959 г. В състава влизат типичните за българския фолклор инструменти: кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тъпан. В оркестъра са свирили големите майстори кавалджията Цветко Благоев и гъдуларят Атанас Вълчев. Разнообразният репертоар, характерното звучене и граовските интерпретации създават специфичния облик на оркестъра. Има множество участия по сцените на региона, страната и чужбина. Носител е на престижни награди от републикански и международни фестивали. Диригент на оркестъра е гайдарят Венцислав Андонов.
Ансамбъл за народни песни и танци "Граовска младост" - създаден през 1959 г. Има участия в редица републикански конкурси и фестивали. Многократен носител на златни и сребърни медали на националните прегледи на художествената самодейност и на първи награди от световни конкурси и фестивали. Изнасяли са концерти в Италия, Франция, Унгария, Белгия, Германия, Полша, Югословия, Русия, Турция,Канада. В Португалия са отличени с “Диплом на честта” и златен медал. Програмата на Ансамбъла е многообразна и включва песни и танци от различни етнографски области, като основен дял заемат игривите хора и песни от шопския регион. Изключителното разнообразие на българските фолклорни ритми, завладяващите изпълнения, колорита на костюмите, богатият регистър на самобитните гласове сътворяват атрактивната му визия. Към Ансамбъла е създадена през 1995 година Детско–юношеска формация за народни песни и танци с хореограф Тодор Тодоров, която наброява над 80 деца.През 1996 г. печели Втора награда в Международния фолклорен фестивал “Подмосковные вечера” в гр. Електросталь, Русия. През 1999 г. е носител на първа награда на Международния детски фолклорен фестивал в гр. Искендерун, Турция. Главен художествен ръководител на Ансамбъл “Граовска младост” е Кирил Методиев, хореограф - Тодор Тодоров.
Художествена галерия - Общинският комплекс „Дворец на културата“ разполага с 3 художествени зали: „Градска художествена галерия“, Галерия „Културно-информационен център“ и „Арт-салон“. „ГХГ“ е създадена през 1958 г. Разполага с фонд от 1682 броя произведения на изкуството. В него са включени творби на известните наши художници - Златю Бояджиев, Илия Петров, Александър Поплилов, Светлин Русев, Любен Гайдаров, Васка Емануилова и др. Галерия „КИЦ“ съществува от 1993 година. В нея се правят предимно индивидуални изложби на художници от Перник и гостуващи автори от страната. Галерия „Арт-салон“ е основана 1996 година. В нея се експонират индивидуални изложби, изложби на деца от школите за изобразително изкуство и тематични изложби.
Универсална научна библиотека "Светослав Минков" - най-голямото документално книгохранилище, основен справочно- информационен и краеведски център на територията на региона. Фондът на библиотеката е около 280 000 библиотечни единици. Създадена е през 1955 г. като градска масова библиотека. Истинската си дейност започва със своето преместване в Двореца на културата през 1957 година. През 1983 г. е удостоена с орден “Кирил и Методии” І степен и наименувана на името на големия български писател Светослов Минков. Търпи промени и функционалната структура на библиотеката, която се утвърждава като универсална научна библиотека.
Обединена школа по изкуствата - ОШИ функционира от 1954 г. като музикална школа, а през 1996 г. става обединена със създаването на класа по изобразително изкуство. В момента в школата се обучават 75 деца в класовете по пиано, акордеон, цигулка, китара, удари инструменти и изобразително изкуство. Главната цел на обучението е да съдейства за откриване на дарованията и насочване на бъдещите таланти към специализирано образование в областта на изкуствата. От тук са започнали развитието си като творци с национално и международно значение - Людмила Чешмеджиева, Юли Дамянов, Ани Тодорова, Жанет Цолова, Даниела Жеркова, Вера Михайлова и др.
[редактиране] Музеи
- Исторически музей
- Музей по минно дело
[редактиране] Други
[редактиране] Редовни събития
- Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.
- Ден на град Перник - 19 октомври
[редактиране] Личности
- Георги Димитров (политик) - български комунистически лидер и министър-председател на България (1946-1949)
- Георги Първанов - президент на Република България
- Ангел Малинов - поет
- Велизар Димитров - футболист
- Кати - поп-фолк певица
- Деси Слава - поп-фолк певица
- Здравка Евтимова - писателка
[редактиране] Транспорт
Перник се обслужва от постоянни автобусни и ж.п. линии до цялата страна. В града има голям набор от маршрутни таксита, действа и тролейбусна мрежа. Най-голямата фирма предоставяща автобусен транспорт, в града е Union.
[редактиране] Комуникации и медии
Интернет и телефон: в град Перник има голям набор от Интернет и телефонни доставчици. Най-силните доставчици за момента са „Рисаунд“ (интернет), „Перник-Лан“ (интернет), „Зуум“ (интернет) и „Сателайт“ (телефони), „Спектър Нет“ [3].
Радио- и телевизионни канали: „Радио и телевизия“ [4], „ETV“ (най-новите чуждестранни видео клипове), „Кракра“ (новини), „Канал 7“ (новини).
[редактиране] Кухня
Място, където може да прекарате комфортно няколко часа, като се насладите на отличаваща се с оригиналност и безспорни вкусови качества местна и интернационална кухня.
[редактиране] Спорт
- ПФК "Миньор"
Футболният отбор на гр. Перник е на ПФК "Миньор". Той е създаден през 1919 година след обединението на съществуващите до тогава в Перник спортни клубове към ДСО (Доброволните спортни организации). Наследник на СК "Кракра" (1919 г.), СК "Светкавица" (1932 г.), СК "Бенковски" (1936 г.) и ЖСК (1941 г.), които след Девети септември 1944 г. се обединяват в едно, под името "Рудничар".
ФК "Кракра" е създаден през април 1919 година, но е регистриран официално и утвърден от Българската национална спортна федерация през 1920 година. Спортен клуб "Светкавица" е създаден през месец май 1932 година и съществува до 19 май 1934 година, когато е разтурен от полицията. СК "Светкавица" е бил член на Софийския спортен съюз (а не на БНСФ).
Представителният футболен клуб на Перник носи името "Миньор" от 1952 година. След Девети септември 1944 година в Перник се създава едно дружество - "Рудничар", което след обявяването на България за република се преименува на "Републиканец - 46". По-късно основното дружество в града е "Торпедо", което от 1952 година се преименува на "Миньор". От 1970 година до 1973 година дружеството, а и футболният отбор се нарича "Перник", а от 1974 г. до днес - "Миньор".
- ФК "Металург"
[редактиране] Големи магазини и бизнес сгради
- Бизнес комплекс „Елена“
- Хипермаркет Billa [1 магазин]
- Хипермаркет Kaufland [1 магазин]
- Супермаркети CBA [3 магазина]
- Супермаркети „Т-маркет“ [2 магазина]
- Хипермаркет за бяла и черна техника „Технокомерс“ [3 магазина]
- Mall - в процес на изграждане, в който ще се помещават магазини на реномирани фирми от веригите Mango, Sisley, Benetton, LEGO, Wrangler и др. Предвижда се още в търговския комплекс да има боулинг, фитнес зала, 4 киносалона, кафе-сладкарница и пиано-бар, които ще оформят спортно-развлекателен блок.
[редактиране] Побратимени градове
Бад Швалбах, Германия (2007)
Нашвил (Тенеси), Тенеси, САЩ (2007)- Сакраменто, Калифорния, САЩ (2007)
- Портланд, Орегон, САЩ (2006)
- Литъл Рок, Арканзас, САЩ (2005)
- Лас Вегас, Невада, САЩ (2005)
- Холивуд, Калифорния, САЩ (2005)
- Магдебург, Германия (2003)
Люблин, Полша, (2002)
Кан (Северна Франция), Франция, (2001)
Санкт Петербург, Русия (1999)
Кардиф, Великобритания, (1940)
