Петко Петков (политик)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петко Димитров Петков е български политик от БЗНС.
| Петко Д. Петков деец на БЗНС |
|
| Роден: | 4 май 1891 София, България |
|---|---|
| Починал: | 14 юни 1924 София, България |
Роден в София. Син на Димитър Петков и брат на Никола Петков. Привърженик е на БЗНС още отпреди управлението на Стамболийски, официално му става член едва през 1923.
От юли 1920 е на дипломатическа служба в Париж. През 1922 участва в конференцията в Генуа заедно със Стамболийски. От края на 1922г. е директор на Политическия отдел на Министерство на външните работи. По време на Деветоюнския преврат е арестуван. След освобождаването му през юли 1923 се заема с възстановяването на местните организации на БЗНС.
През август същата година приема предложението на ЦК на БКП за единен фронт срещу режима на Александър Цанков. Под негова редакция излиза първият брой на органа на Единния фронтвестник "Защита"(по-късно преименуван "Народна защита").
След разгрома на Септемврийското въстание оглавява левицата на БЗНС. През ноември 1923 е избран за народен представител с листата на Единния фронт. От парламентарната трибуна разобличава репресиите на режима на Сговора. Застрелян на улицата от правителствен агент на име Каркалашев. Убиецът е заловен от полицията на местопрестъплението, но след като се легитимира със служебна карта на Обществена безопасност, е веднага освободен [1].
