Петър Гудев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Гудев български политик
Роден:	13 юли 1862 Градец, днес България
Починал:	8 май 1932 София, България

Петър Тодоров Гудев е български политик от Народнолибералната партия. Той министър-председател на България в 29-тото правителство (16 март 1907 г. — 29 януари 1908 г.).

Гудев е народен представител в IX (1896-1899), X (1899-1900), XI (1901), XII (1902-1903) и XIII (1903-1908) Обикновeно Народно събрание. От 1905 г. до 1907 г. е председател на XIII Обикновено Народно събрание.

Петър Гудев учи право в Париж и завършва в Брюксел. След завръщането си в България е чиновник в министерство на правосъдието, а от 1893 г. в министерство на обществените сгради, пътищата и съоръженията. Активен деец на Народнолибералната партия, по време на нейното управление той е председател на парламента (1905-1907), а след убийството на Димитър Петков оглавява правителството. След Първата световна война се оттегля от политическия живот.

[редактиране] Библиография

• Време е да видим Русия освободи ли ни (1887)
• Социализъм. Общи понятия (1905)
• История на Източния въпрос преди освобождението на България (1908)
• Против пропорционалната система (1909)
• Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г. (1915)
• Памят и знания (1928)
• Нашите подбуждения или искания и желания (1929)
• Политически строй (1930)
• Работата (физиологически изследвания) (1932)

[редактиране] Източници

• Д-р Петър Гудев — политик и държавник от Борислав Гърдев
• Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Димитър Станчов	>>>	министър-председател (16 март 1907— 29 януари 1908)	>>>	Александър Малинов
Никола Генадиев	>>>	министър на вътрешните работи (16 март 1907— 29 януари 1908)	>>>	Михаил Такев