Министър-председател на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Министър-председател на България е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България след 1878 г.

Съдържание

1 Министър-председатели на България
2 Външни препратки

[редактиране] Министър-председатели на България

[редактиране] Министър-председатели на Княжество България (1879-1885)

Име	От	До	Мандат
Тодор Бурмов	5 юли 1879	24 ноември 1879	Първи
Климент Търновски	24 ноември 1879	24 март 1880	Първи
Драган Цанков	24 март 1880	28 ноември 1880	Първи
Петко Каравелов	28 ноември 1880	27 април 1881	Първи
Йохан Казимир Ернрот	27 април 1881	1 юли 1881	Първи
правителство без министър-председател	1 юли 1881	23 юни 1882
Леонид Соболев	23 юни 1882	7 септември 1883	Първи
Драган Цанков	7 септември 1883	29 юни 1884	Втори
Петко Каравелов	29 юни 1884	9 август 1886	Втори

[редактиране] Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия (1879-1885)

Тодор Кесяков - 1879 - 1879
Иван Евстратиев Гешов - 10 декември 1879 - 1881
Георги Груев - 1881 - 1882
Георги Янкулов -
Георги Странски - 1883 - 1884
Иван Стефанов Гешов - 1884 - 1885
Георги Странски - 6 септември 1885 - 9 септември 1885

[редактиране] Министър-председатели на Княжество/Царство България (1885-1946)

Име	От	До	Мандат
Петко Каравелов	29 юни 1884	9 август 1886	Втори*
Климент Търновски	9 август 1886	12 август 1886	Втори
Петко Каравелов	12 август 1886	16 август 1886	Трети
Васил Радославов	16 август 1886	28 юни 1887	Първи
Константин Стоилов	28 юни 1887	20 август 1887	Първи
Стефан Стамболов	20 август 1887	19 май 1894	Първи
Константин Стоилов	19 май 1894	9 декември 1899	Втори
Димитър Греков	18 януари 1899	1 октомври 1899	Първи
Тодор Иванчов	1 октомври 1899	27 ноември 1900	Първи
Тодор Иванчов	27 ноември 1900	12 януари 1901	Втори
Рачо Петров	12 януари 1901	20 февруари 1901	Първи
Петко Каравелов	20 февруари 1901	22 декември 1901	Четвърти
Стоян Данев	22 декември 1901	6 май 1903	Първи
Рачо Петров	6 май 1903	23 октомври 1906	Втори
Димитър Петков	23 октомври 1906	26 февруари 1907	Първи
Димитър Станчов	27 февруари 1907	3 март 1907	Първи
Петър Гудев	3 март 1907	16 януари 1908	Първи
Александър Малинов	16 януари 1908	5 септември 1910	Първи
Александър Малинов	5 септември 1908	16 март 1911	Втори
Иван Евстатиев Гешов	16 март 1911	1 юни 1913	Първи
Стоян Данев	1 юни 1913	4 юли 1913	Втори
Васил Радославов	4 юли 1913	20 декември 1913	Втори
Васил Радославов	23 декември 1913	21 юни 1918	Трети
Александър Малинов	21 юни 1918	17 октомври 1918	Трети
Александър Малинов	17 октомври 1918	27 ноември 1918	Четвърти
Теодор Теодоров	28 ноември 1918	7 май 1919	Първи
Теодор Теодоров	8 май 1919	6 октомври 1919	Втори
Александър Стамболийски	7 октомври 1919	9 юни 1923	Първи
Александър Цанков	9 юни 1923	22 септември 1923	Първи
Александър Цанков	22 септември 1923	4 януари 1926	Втори
Андрей Ляпчев	4 януари 1926	12 септември 1928	Първи
Андрей Ляпчев	12 септември 1928	15 май 1930	Втори
Андрей Ляпчев	15 май 1930	29 юни 1931	Трети
Александър Малинов	29 юни 1931	12 октомври 1931	Пети
Никола Мушанов	12 октомври 1931	7 септември 1932	Първи
Никола Мушанов	7 септември 1932	31 декември 1932	Втори
Никола Мушанов	31 декември 1932	19 май 1934	Трети
Кимон Георгиев	19 май 1934	22 януари 1935	Първи
Петър Златев	22 януари 1935	21 април 1935	Първи
Андрей Тошев	21 април 1935	23 ноември 1935	Първи
Георги Кьосеиванов	23 ноември 1935	4 юли 1936	Първи
Георги Кьосеиванов	4 юли 1936	14 ноември 1938	Втори
Георги Кьосеиванов	14 ноември 1938	24 октомври 1939	Трети
Георги Кьосеиванов	24 октомври 1939	16 февруари 1940	Четвърти
Богдан Филов	16 февруари 1940	11 април 1942	Първи
Богдан Филов	12 април 1942	14 септември 1943	Втори
Добри Божилов	14 септември 1943	1 юни 1944	Първи
Иван Багрянов	1 юни 1944	2 септември 1944	Първи
Константин Муравиев	2 септември 1944	9 септември 1944	Първи
Кимон Георгиев	9 септември 1944	31 май 1946	Първи
Кимон Георгиев	31 май 1946	23 ноември 1946	Втори

* След 1885 г. включва и Източна Румелия.

[редактиране] Министър-председатели на Народна република България (1946-1990)

[редактиране] Хронология

Име	От	До	Мандат
Георги Димитров	23 ноември 1946	11 декември 1947	Първи
Георги Димитров	11 декември 1947	2 юли 1949	Втори
Васил Коларов	20 юли 1949	20 януари 1950	Първи
Васил Коларов	20 януари 1950	23 януари 1950	Втори
Вълко Червенков	3 февруари 1950	16 януари 1954	Първи
Вълко Червенков	16 януари 1954	18 април 1956	Втори
Антон Югов	18 април 1956	15 януари 1958	Първи
Антон Югов	15 януари 1958	17 март 1962	Втори
Антон Югов	17 март 1962	27 ноември 1962	Трети
Тодор Живков	27 ноември 1962	12 март 1966	Първи
Тодор Живков	12 март 1966	9 юли 1971	Втори
Станко Тодоров	9 юли 1971	15 юни 1976	Първи
Станко Тодоров	7 юли 1976	18 юни 1981	Втори
Гриша Филипов	18 юни 1981	24 март 1986	Първи
Георги Атанасов	24 март 1986	19 юни 1986	Първи
Георги Атанасов	19 юни 1986	3 февруари 1990	Втори
Андрей Луканов	8 февруари 1990	22 септември 1990	Първи
Андрей Луканов	22 септември 1990	19 декември 1990	Втори

[редактиране] Конституционна история

На 21 ноември 1946 г. на заседание на ІV Велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:

„За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27-ми октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.”

Същия ден Кимон Георгиев депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, и председателят на победилата в изборите БРП (к) Георги Димитров е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „Боровиха” край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно членове 39 и 40 от Конституцията и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на І Народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:

„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.”

На 18 януари прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП д-р Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНС – Николай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателя представя министрите, те са гласувани без възражения. Пет дни по-късно – на 23 януари 1950 г. – Коларов умира. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост”, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на събранието д-р Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на Народното събрание. На следващия ден – 17 април – председателстващият заседанието д-р Георги Атанасов (подпредседател на Бюрото на Народното събрание) съобщава, че в Бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:

„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.”

Предложението на Бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и Постоянното бюро на националния съвет на ОФ и на парламентарните групи на БКП и БЗНС народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на ІV Народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:

„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание. Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерският съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление. Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на Партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на Партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочие. Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по член 40 от Конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание. По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.”

Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на ІV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а председателят му прочита неговата програма.

[редактиране] Министър-председатели на Република България (1990- )

Име	От	До	Мандат
Димитър Попов	20 декември 1990	7 ноември 1991	Първи
Филип Димитров	8 ноември 1991	29 декември 1992	Първи
Любен Беров	30 декември 1992	17 октомври 1994	Първи
Ренета Инджова	17 октомври 1994	24 януари 1995	Първи
Жан Виденов	25 януари 1995	11 февруари 1997	Първи
Стефан Софиянски	12 февруари 1997	20 май 1997	Първи
Иван Костов	21 май 1997	24 юли 2001	Първи
Симеон Сакскобургготски	24 юли 2001	17 август 2005	Първи
Сергей Станишев	17 август 2005		Първи