Петър Ораховац
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Петър Ораховац български лекар и общественик |
|
| Роден: | 30 януари 1857 Орехово, Черна гора |
|---|---|
| Починал: | 6 май 1922 София |
Петър Ораховац – лекар и обществен деец от сръбски произход, един от организаторите на здравното дело в България е роден на 30 януари 1857 г. в Орехово, Черна гора.
Ораховац следва право в Русия. През 1875 г. прекъсва обучението си и се включва във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875–1878 г. и участва в Сръбско-турската война през 1876 г.
След войната се завръща в Русия и завършва медицина в Москва.
Установява се в България през 1884 г. и работи като околийски лекар в Кула, Ловеч, Видин, по-късно като окръжен лекар в Ловеч и София.
През 1898 г. е назначен за директор на Софийската общинска санитарна служба, а през 1901–1902 г. за директор на Държавна санитарна инспекция. След това преминава на свободна практика.
Петър Ораховац е сред създателите и ръководителите на Български лекарски съюз. През 1909–1910 г. е избран за член и председател на Върховния медицински съвет.
От 1895 г. ръководи първото училище за милосърдни сестри в България, а през 1900 г. става първият управител на болница “Червен кръст” – предшественик на “Пирогов”. По време на управлението на д-р Ораховац започва използването на първите линейки за бърза помощ.
От 1910 до 1914 г. Петър Ораховац е народен представител, като първите няколко месеца е бил председател на 14-то НС.
Като общественик Ораховац полага големи грижи за развитието на здравеопазването в България.
- Автор е на законопроект (1901 г.) за народното здраве, който предвижда разширяване на участъковия принцип и подобряване на санитарния надзор,
- Автор на проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве (1903 г.) и др.
- По негово настояване е гласувано увеличение на санитарния бюджет с 25 % и отпускане на кредит за построяване на 35 нови болници.
- Изработва правилник за работа на болничните колегиуми и въвежда двустепенното обслужване на болните в стационарите.
Д-р Ораховац участва в редактирането на списанията "Медицина", "Български лекар" и "Медицински напредък". Автор е на редица трудове, посветени на санитарното дело:
- "Санитарната организация и санитарното състояние на София",
- "Поглед върху нашите санитарни наредби",
- "Санитарната служба в София през войните 1912–1913" и др.
Умира в София.
