Видин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Видин е град в Северозападна България. Той е областен център на Област Видин и се намира на брега на река Дунав. Градът е административен център на Община Видин.
| Видин | |
|---|---|
 43° 59' N, 22° 52' E |
|
| Данни | |
| Област: | Видин |
| Население: | 59 728 / 67 534 |
| Надм. височина: | 34 м |
| Пощ. код: | 3700 |
| Тел. код: | 094 |
| МПС код: | ВН |
| Кмет | |
| Иван Ценов | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен край р. Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботния комплекс, който през настоящото десетилетие вероятно ще бъде заменен от втори мост на реката. Фериботът е връзка с румънския град Калафат.
През Видин минават два европейски транспортни коридора - 4-ти и 7-ми. 
[1]
[редактиране] Население
Видин е 19-ти град по големина в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено много е намалението на Област Видин, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (пенсионери над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от 28 области. Дори области с много по-неблагприятни условия за живот и по-малки територии, като Смолян, Кърджали са с по-многобройно население. За момента населението на Област Видин е около 123 000 души. Необходима е спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България, защото за в бъдеще областта може да се обезлюди, като Странджа, където гъстотата е едва 10–12 души/kм² при средна гъстота за България 70,3 души/kм².
[редактиране] История
Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (Бъдин), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.
По време на Второто българско царство цар Иван Срацимир се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 го 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. През 1848 г. избухва Видинското въстание.
[редактиране] Политика
- 2003 — Иван Ценов (Всички за Видин) печели на втори тур с 52% срещу Добромир Тодоров (БСП, ПД Социалдемократи, ОБТ, БЗС Александър Стамболийски).
- 1999 — Иван Ценов (ОДС) печели на първи тур с 56% срещу Кръсто Спасов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПК Екогласност, БКП Георги Димитров, БЕКП).
- 1995 — Иван Симеонов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 60% срещу Борис Спасов (Обединена демократична опозиция).
[редактиране] Религии
Градът е център на Видинската митрополия, начело с митрополит Дометиан. Тук се намира мавзолеят на екзарх Антим I - първият български екзарх и първият председател на Българския парламент. Видинската катедрала е втората по-големина в България след софийската „Александър Невски“.
[редактиране] Икономика
В града възстановява работата заводът за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за ризи „Вида“, както и заводът за помпи „Випом“. Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата и ниския стандарт на живот в Северозападна България и Видин като типичен град в тази част на страната.
[редактиране] Обществени институции
Областна администрация, Общинска администрациям Общински съвет, поща, банки, съд, регионални централи на политически партии, училища, стадион "Георги Бенковски", кина, пазар, спортна зала, фитнес зали, библиотеки.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Исторически забележителности
Крепост „Баба Вида“
Крепостта Баба Вида, намираща се на брега на Дунав и опасана с ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.
Възниква още по времето на Римската империя, като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители са я ползвали за феодален замък.
Един от Стоте национални туристически обекта на БТС. Музеят-крепост "Баба Вида" работи в делнични дни от 8.30 до 17.00 ч. и в празнични дни от 10.00 до 17.00 ч.
Градска крепост
Като важен военен и административен град и бивша столица на Видинското царство на Иван-Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“ и за неговата защита се изгражда градска крепост. Тя включва:
- крепостни стени с ров с вода, опасващи града откъм сушата и реката,
- 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав.
Малка част от стените са запазени, както и повечето капии. На мястото на голяма част от рова е създадена градина.
Други
Запазени са бившият османски конак и т.нар. Кръстата казарма - превърнати в музеи, както и християнски църкви, мюсюлмански джамии, еврейска синагога, мавзолеи на екзарх Антим I и на турския управник Мустафа паша (в района на болницата).
[редактиране] Културни учреждения
Театри
Музеи
Библиотеки и читалища
- Регионална библиотека "Михалаки Георгиев"
- Читалище "Цвят"
[редактиране] Отдих и развлечения
[редактиране] Крайдунавска градска градина
Тя има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чимширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове - пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да определим като типично български. Изграждането на крайдунавската градина става в четири основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (най-новият етап от развитието - Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър “Веда”, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.
[редактиране] Други паркове и градини
- Градината над рова, разположена над затрупания ров, ограждал градската крепост (кв. „Калето“).
- Парк “Владикина бахча”, където е била разположена лятната резиденция на Видинския митрополит, а днес служеща като преход към спортния комплекс на града.
- Парк “Нора Челеби Пизанти”, където се провеждаше Видинският панаир.
- Парк “Майски лес”.
- Ловен парк край града.
Парковете фактически вече не съществуват като такива, тъй като повечето от дърветата там са изсечени, а местата са превърнати на сметища.
Около големите обществени сгради - църковни комплекси, училища, детски градини, общинската болница и промишлените предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.
[редактиране] Крайградски зони за отдих
“Орляка” , разположена на дунавския бряг на 4 км северозападно от града; обхваща къмпинг “Дунав” с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с водни спортове и риболов.
В непосредствена близост е и фериботът Видин - Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Свързана е с асфалтиран път.
“Божурица” Обособена е в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от града, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа „Божурица“ и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.
Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарковата среда и водна площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автолинии между града и околните селища.
[редактиране] Редовни събития
Всяка събота се организира пазар за амбулантни стоки пред стадион "Г.Бенковски", а в района на Сточна гара тържище за селскостопанска продукция. Също така редовна младежка проява е турнира по уличен баскетбол "Streetball" провеждан по инициятива на Видинските младежки организации и не на последно място годишния фестивал на училищата от региона.
През тоталитарно време до 1996 година Видинският панаир се е провеждал на всеки пет години през първата половина на септември.
[редактиране] Личности
- Родени във Видин
- Венелин Живков (р. 1940), български учен, ректор на ТУС
- Даниел Боримиров (р. 1970), футболист
- Димитър Димитров (1932-2002), български учен, политик, министър
- Димитър Костов (р. 1957), български политик, министър, финансист
- Димитър Мишев (1856-1932), академик
- Йордан Йончев-Гъмзата (р. 1976), тромпетист
- Жул Паскин (1885-1930), художник
- Михалаки Георгиев (1854-1916), писател
- Найчо Цанов (1857-1923), държавник
- Нина Чилова (р. 1972), депутат
- Пантелей Зарев (1911-1997), литературен критик
- Росен Кирилов (р. 1973), футболист
- Стефан Младенов (1880–1963), езиковед и диалектолог
- Починали във Видин
- Антим I (1816-1888), български екзарх
- Свързани с Видин
- Андрей Пантев (р. 1937), български историк
- Ани Илков (р. 1957), български поет
- Антон Страшимиров (1872-1937), български писател, драматург и публицист
- Атанас Узунов (1857-1887), български военен инженер, почетен гражданин на Видин
- Драган Цанков (1828-1911), български политик
- Константин Петкович (1824-1828), български славист, публицист и поет; руски дипломат (и във Видин) и преводач
- Петър Младенов (1936-2000), български политик, министър, председател на Държавния съвет и председател (президент) на България
- Радослав Гайдарски (р. 1937), български лекар, политик, министър, почетен гражданин на Видин
- Симеон Ванков (1858-1937), български офицер и руски генерал
- Софроний Врачански (1739-1813?), български епископ и народен будител
[редактиране] Външни препратки
- Видинският Портал!
- Информационен портал
- Видински информационен портал
- Демографски данни за Видин ХІV-ХVІ век, изнесени от Христо Гандев
- Радио и телевизия във Видин
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
