Писменост

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Писменост е използването на графеми, записани върху някакъв физически носител, за образуване на думи и други езикови конструкции, които представят някакъв език и носят информация. Писменост се нарича също така и всяка отделна система от графеми и правила за тяхното използване.

Съдържание

1 Писмеността
2 Ранната писменост
3 Развитие на писмеността
4 Опростяване на писмеността
5 Подпис
6 Йероглифи
7 Азбучни писмености
- 7.1 История
- 7.2 Видове азбуки
8 Тракийски език
9 Литература

[редактиране] Писмеността

Преди появата на писмеността хората пазят в паметта си това, което са научили. Трудно е да се запомни всичко, както и да го предадат на следващите поколеня. С течение на времето знанията стават прекалено много и се появява нуждата от писменост.

[редактиране] Ранната писменост

Шумерската писменост се заражда преди около 5000 години. Тя е съставена от пиктограми (рисунки зa всяко понятие). Използването й е трудно, защото се изисква умение за рисуване и трябва да се запомнят много знаци.
Инките използват система, от разноцветни шнурове с разположени върху тях възли. Писменноста се нарича кипу.

[редактиране] Развитие на писмеността

Постепенно рисунката се развива в знак . Както и рисунките те са много на брой, но поне изписването им става по - лесно.Изписването им се извършва с калем върху мека глина.

[редактиране] Опростяване на писмеността

От 800 останали знака често употребявани са едва 200-300. Променя се начинът на четене. Знаците се изписват в редове, коита си изписват отляво надясно.

[редактиране] Подпис

[редактиране] Йероглифи

[редактиране] Азбучни писмености

[редактиране] История

След като възникват на неизвестно място по източното крайбрежие на средиземно море, азбуките започват да си проправят своя път (през Гърция) към Европа и (вероятно чрез арамейския) на изток към днешна Индия. След колонизирането на голяма част от света в края на средновековието, повечето народи по света вече използват азбуки. Изключение са японската и китайската писменост (въпреки, че в Китай са правени опит за въвеждане на латиница с пин-юин). Повечето азбуки обхващат 20 до 30 основни символа. Най-малката азбука е ротокаската на Саломоновите острови с 11 букви, най-голямата е Кхмерска в Камбоджа с 74 букви.

Етруските предават на римляните гръцката азбука, с която са надписани и много предмети. В Месопотамия много документи с клиновидно писмо се пресъздават сбито през 5 век с арамейска азбука.

Арамейската азбука измества постепенно клиновидното писмо след походите на Александър Велики. Някъде с началото на християнската ера клиновидното писмо напълно изчезва. В Египет йероглифите са изместени от коптската азбука.

На картинка по-горе е показано развитието на писмото с начало пре-синитските и пре-канааитските писмености. Връзката на арамейския с индийските писмености не е показана, тъй като е все още по-скоро хипотеза. Липсва и връзката към писменостите на корейците хангу, която е създадена през 15 век и на черокезите създадена през 1821.