Поливинилхлорид
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Поливинилхлоридът е полимер, получен при полимеризация на винилхлорид с обща формула (СН2-СНСL)n. Полимеризацията се провежда във водни разтвори, съдържащи емулгиращи агенти или стабилизатори на суспензията; все повече се използва и блок-полимеризацията. Поливинилхлоридът се смесва с различни пластификатори, стабилизатори, пълнители, пигменти и др.
Използва се за направа на твърди материали (конструкции, тръби), за меки изделия (подови настилки, изкуствена кожа), за електроизолационни изделия. Има добра разтворимост в органични разтворители, употребява се и за получаването на някои лакове. При горене отделя хлороводород, въглероден оксид, фосген и други хлорсъдържащи съединения.
