Полимер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полимерите са високомолекулни химични съединения, чиито молекули (макромолекули) са изградени от многократно повтарящи се елементарни звена - мономери. Имат молекулна маса от няколко хиляди до милиони. Според състава на звената изграждащи макромолекулите, полимерите биват:
- неорганични (слюда и графит имащи слоеста структура, диамант, силикатите, повечето неорганични минерали, някои алотропни форми на простите вещества - напр. при сярата и фосфора, полифосфазените и техните производни известни като неорганичен каучук)
- органични (огромното мнозинство от познатите и използвани в практиката)
- хибридни - полимер-неорганични полимери: органометални полимери, силикони, полифосфазени и др.
Според произхода си органичните полимери биват:
- природни: познати още като биополимери (например белтъци, нуклеинови киселини, естествен каучук, целулоза)
- изкуствени: получени чрез химическа модификация на природни полимери [нитроцелулоза и пластифицирана с камфор нитроцелуллоза (целулоид) - първата намерила практическо приложение пластмаса откритие на Хиат, [вискоза], [ацетатна коприна и други]
- синтетични (например полиетилен, политетрафлуоретилен (тефлон), полиамиди - алифатни полиамид-6,6 (найлон), полиамид-6,ароматни - поли p-бензамид (Кевлар) и, епоксидни смоли), които се получават чрез полимеризация или поликондензация.
Според структурата си биват линейни, разклонени и мрежести (омрежени). Полимерите са основа за получаване на пластмаси, текстилни влакна, каучуци, лепила, лакове и др.
