Портитовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Портитовци е село в Северозападна България. То се намира в община Бойчиновци, Област Монтана.

Портитовци

Данни
Област:	Монтана
Община:	Бойчиновци
Население:	456 (13/09/2005)
Надм. височина:	189 м
Пощ. код:	3432
Тел. код:	09513
Геогр. положение:	43° 29' 32" сев. ш. 23° 21' 53" изт. д.
МПС код:	`М`
Кмет или наместник
Кирил Янев

[редактиране] География

Селото се намира на 18 км. от гр. Монтана по поречието на река Огоста. Разположено е в хълмиста низина между Предбалкана и Дунавската равнина в близост до вливането на река Ботуня в река Огоста. Надморската височина варира между 95 м. при нивото на река Огоста и около 200 метра в най-високите си части.

[редактиране] История

Поради богатата на златни наноси р. Огоста и възможността за земеделие, бреговете й били удобни за заселване от най-дълбока древност. Най-старото население са траките, които обитавали тези местности през I хил. пр. Хр. В началото на III в. пр. Хр. Рим започва експанзия към тракийските земи. В резултат на победите на Рим над траките през 45 г. се създава официална провинция Тракия - Мизия, в състава на която влиза и територията на днешната община Бойчиновци. Следи от римското владичество се откриват и до днес – северно от село Портитовци има останки от римска крепост и римски път.

Римското владичество продължило до нахлуването на хуните (441 г.), които опустошили всички цветущи селища в Мизия. Последвали нашествията на остготите и аварите. Към втората половина на V в. се заселили славяните, а включването на този край към славяно-българската държава вероятно е станало още по времето на хан Аспарух (681-685 г.).

С нахлуването на османските орди в този край започнал нов период от развитието на района. Много от селищата били разрушени, а на други били дадени нови имена. Оттогава датират и първите писмени източници, споменаващи имена на днешните селища.

Поради особеното си местоположение (съседство с други народи и кръстосване на пътища) в миналото тези места са били арена на постоянно преплитане на различни народностни групи. Това е оставило отражение в наименуването на селищата и местностите, за които съществуват и до днес красиви народни легенди.

Освобождението на този край станало през късната есен на 1877 год. Откъм Враца настъпили частите на II-ра Кавалерийска дивизия под командването на генерал майор Н. Ст. Леонов, а откъм Оряхово - частите на Руско-румънски отряд, командуван от генерал майор Арнолди.

През 1922 година село Портитовци се откъсва от състава на община Люта и се присъединява към община Бойчиновци

След Деветоюнския преврат (1923 г.), извършен от Военния съюз и Народния сговор, в цялата страна избухват широки недоволства срещу тираничния режим. Един от центровете на организирана съпротива е гр. Бойчиновци и съседните села, където на 23 септември се вдига въоръжено въстание. За кратко време, въпреки героичната съпротива, въстанието е удавено в кръв и повечето от организаторите преминават границата с Югославия.

Днес населението на село Портитовци е около 500 души. Изповядва се православно христянство, но религията е слабо застъпена. Преобладава ромското население.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Портитовци е заобиколено от красива природа и богат животински свят. Има много природни и исторически забележителности - останки от римски галерии и крепости. Читалищната дейност е добре развита, подпомагана от местния бизнес. Заражда се и танцов сьстав. На голяма подкрепа се радва местният футболен отбор, който за кратко време си извоюва челно място.