Монтана

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Монтана.

Монтана е град в Северозападна България и се намира в Област Монтана. Градът е на около 45 км на юг от река Дунав, на около 35 км на северозапад от Враца и около 30 км на изток от границата със Сърбия.

Монтана
43° 25' N, 23° 14' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни
Област:	Монтана
Население:	50 200 / 54 470
Надм. височина:	135 м
Пощ. код:	3400
Тел. код:	096
МПС код:	М
Кмет
Златко Живков (Независим)
Адрес на общината
ул. Извора 1; тел.: 096/22040

[редактиране] География

Монтана се намира на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина заобиколен от изток от възвишението Пъстрина (555 м) и от юг от Монтанското бърдо (307 м), наречено в западната си част „Баира“. На югозапад от града се намира язовир „Огоста“.

Центърът на Монтана с фонтаните

Най-старата част на града е квартала в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси Младост 1, Младост 2,и Плиска (в северозападната част на града), Кошарник (предимно с циганско население), Огоста (известен като "Циганската махала" или само "Маалата"), Мала Кутловица,Пъстрина и Изгрев. Последните три квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия бряг.

Съседни на Монтана са селищата Студено Буче, Долна Вереница, Долно Белотинци, Благово и Крапчене.

Климатът е умерено континентален, със студена зима и горещо лято. Средната температура през януари е –2°C, през юли 25°C. В последните 15–20 години температури от 35–40°C през лятото са обичайно явление.

[редактиране] История

Развалините на крепостта на хълма над Монтана. Крепостта е построена от римляните, разрушавана и възстановявана многократно до края на Втората българска държава

Районът около Монтана става част от римската провинция горна Мизия през 29 пр.н.е. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Municipio Montanensium. Градът се развива и балгоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заслници. Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се с заначтчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон.

Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на първата и втората българска държава селището се възстановява и става център на епархия.

Старата турска баня в Монтана

След превеземането на Кутловица от турците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселен от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Постороени са две джамии, баня, чешми, нови сгради и т.н. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следвашите 18 и 19 век.

По време на Освобождението в града има турска махала (около 600 души), около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).

След освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселват в града са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. — преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. След 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг.

Заедно с притока на население града преживява икономически разцвет след 1878 г., построяват се електрическа инсталация, жп гара, поща, болница, дава се началато на панаир и читалище в града. След 9 септември 1944 г. са посторени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.

[редактиране] Имена на града

Центърът на Монтана - паметникът

Кутловица е преименувана на Фердинанд през 1891 г., като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд и статута на град. През 1945 г. комунистическата власт преименува града на Христо Михайлов на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Попмихайлов, роден в града. Година по-късно името е променено на Михайловград. През 1993 г. с указ на президента Желев името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium).

[редактиране] Администрация

От 1882 до 1954 г. Фердинанд е околийски център. Принадлежи към Ломски окръг до 1900 г., когато последният е закрит. От 1900 до 1954 г. околия Фердинанд / Михайловград спада към окръг Враца (след 1934 област Враца).. След административната реформа от 1954 г. Михайловград става окръжен център, а при следващата реформа през 1986 г. областен център, обединяващ бившите окръзи Видин, Враца и Михайловград. При последнта реформа от 1999 г. област Монтана се разделя на областите Монтана, Враца и Видин, като област Монтана съвпада с границите на Михайловградски окръг от 1954 г,

[редактиране] Политика

[редактиране] Герб

Гербът на Монтана изобразявя покровителката на антична Монтана, богинята Диана върху син щит. В горната част на герба е изобразена крепостна стена, а около щита - лента с надпис „Диана – покровителка на Монтана“. Гербът е въведен през 1993 г. Знамето на града представлява бяла и синя ивица, разположени хоризонтално.

Между 1944 и 1993 г. Михайловград има герб, изобразяващ 3 стилизирани пламъка като символ на Чипровското въстание, бунтовете от 1923 г. и 9 септември 1944 г.

[редактиране] Избори

Кметове

• 2003 — Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
• 1999 — Златко Живков (Коалиция ОДС 2) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
• 1995 — Пенка Йорданова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Людмил Кръстев (Сандов) (СДС).

[редактиране] Икономика

Монтана, площад „Алеко Константинов“

След краха на социалистическата икономика повечето предприятия изпадат в дълбока криза, продължаваща и в момента. Като по-стабилни предпрятия в момента могат да се споменат купените от западни инвеститори завод за акумулатори „Монбат“ и „Берг-Монтана Фитинги“, както и приватизираната текстилна фабрика „Май“, работеща предимно на ишлеме за западноевропейски фирми. Частният бизнес, появил се след 1990 г. не успява да се развие стабилно. Повечето частни предприемачи са дребни и средни търговци, като работодатели могат да се споменат само няколко текстилни фирми с по около 20–30 работника. Голяма част от населението се занимава със земеделие и скотовъдтство в околните села през свободното си време. Безработицата в града е една от най-високите в страната. Наблюдава се постоянна миграция на работоспособно население към София. Част от населението работи временно или сезонно в Западна Европа, предимно Гърция, Италия и Испания.

[редактиране] Транспорт

Хотел „Житомир“

Градът се намира на Първокласен път 1 (Е79) Видин-Враца-София-Кулата и главен път 81 (Лом- София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременнно изпълнение на участъка от Път 81 между Берковица и Костинброд (пътя представлява силно криволичещ асфалтиран каруцарски път отпреди Освобождението). Участъкът на Е79 от Враца до Монтана е ремонтиран, частично с 2 ленти в една посока. Път Е79 Монтана-Видин е ремонтиран, но поради некачествена работа - неизползваем. Построяването на Дунав мост-2 при Видин и присъединяването на България и Румъния към ЕС би осигурило бърза връзка на района със Средна Европа. Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничния пункт при село Салаш (на 60 км. от Монтана) е затворен ot 40 г.

През Монтана минава европейски транспортен коридор 4. [1]

[редактиране] Култура

[редактиране] Театри

Драматичен театър „Драгомир Асенов“

[редактиране] Музеи

• Исторически музей

[редактиране] Градски легенди

Широко разпространена в Монтана градска легенда е, че във водите на язовир „Огоста“ (на дъното му) живеят огромни риби-мутанти, продукт от замърсяването на водата.

Според друго вярване, между хълма (според някои изкуствено насипан от римляните) над града и града съществува сложна мрежа от тунели, в която са изчезнали множество хора. Твърди се, че входът на един от тунелите е в развалините на старата баня на ул. „Веренишка“ (наречена „Римската баня“)

Паметника на Левски

[редактиране] Спорт

Регистрирани спортни клубове:

• Футболен клуб "Монтана - 1921"
• CК "Атлет" - лека атлетика
• CК "Слава" - борба
• СК "Слава 83" - спортен клуб по бойни спортове
• Карате Клуб "Монтана"
• Спортен клуб по волейбол "Монтана"
• Баскетболен клуб "Монтана 2003" - баскетболен клуб (жени)
• Баскетболен клуб "Слава 99" - баскетболен клуб (юноши)
• Баскетболен клуб "БАСК - 2002" - женски профил

[редактиране] Редовни събития

• Празник на града Свети Дух — 18 юни
• Националните празници на духовите оркестри "Дико Илиев"

[редактиране] Личности родени в Монтана

• Стилиян Петров (Ñ€.1979)- футболист, капитан на националния отбор по футбол на България
• Стефан Савов (1896-1969)- драматург
• Нели Рангелова (Ñ€.1958)- българска поппевица
• Драгомир Асенов (1926-1981)- драматург
• Росалин Наков (1965) - композитор

[редактиране] Побратимени градове

• Банска Бистрица, Словакия
• Шмалкалден, Германия
• Криница, Полша
• Дзержинский, Русия
• Житомир, Украйна
• Салватиера, Испания
• Пирот, Сърбия

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на Монтана
• Стоян Марков - "Градъ Фердинандъ. Антропогеографски проучвания (1944 г.)
• Монтана Днес - портал
• Радио и телевизия в Монтана

Градове в България с над 20 000 жители

Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол