Претор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Длъжности в Рим | |
|---|---|
| Седемте царе на Рим | |
| Римска република | |
| Римска империя | |
| Принципат | Доминат |
| Западна римска империя | Византийска империя |
| Обикновени магистратури: | |
| Извънредни магистратури: | |
| Мандатни длъжности: | |
|
|
| Политически институции в Рим: | |
|
|
| edit | |
Претор (лат. praetor) е държавна длъжност в Древен Рим. В хода на историческото развитие на Древен Рим съдържанието и функциите на тази длъжност се променяли.
В периода на ранната Римска република претори се наричали две висши институции — (консули и диктатори). През 367 пр.н.е., по времето на законите Лициний и Секстий (Leges Liciniae Sextiae), върховното длъжностно лице започнало да се нарича консул, а терминът "претор" обозначавал следващата в йерархията длъжност. В компетенциите на преторите влизало градското правосъдие по гражданските дела. На претора принадлежала висшата власт в отсъствието на консула. Претори се избирали всяка година.
От 242 пр.н.е. започнали да се избират двама претори — градски претор (Praetor urbanus), който да води съдебните процеси между римските граждани и претор за делата между римски граждани и чужденци или само между чужденци (Praetor peregrinus).
При Сула броят на преторите се увеличил до осем, при Цезар — до шестнадесет, а по време на Империята — до осемнадесет. По времето на Империята длъжността на преторите вече позагубила предишното си значение, но служила за заместване на цял ред висши административни постове и офицерски длъжности по пътя до сенаторската длъжност. В епохата на Империята претори се наричали и висшите длъжностни лица в градовете.
